Читать «Дневната война» онлайн - страница 395

— Мъдри слова, дамаджи — поправи се бързо и се поуспокои, когато видя същото и у аурата на мъжа. — Вярно е, че ако пожелая, мога да оспоря собствените си думи.

— Тогава го стори! — чу се вик от другия край на залата.

Джардир вдигна глава, а Хасик, объркан, се провикна със закъснение:

— Святата майка!

Кадживах, още в спалната си роба, влетя през вратите заедно със сестрите си Имисандре и Хошвах, а трите им аури се бяха слели в една на чисто възмущение. До него аурата на Иневера изстина от боязън и цялото ѝ самодоволство изчезна светкавично.

Интересно, помисли си той и стрелна с поглед съпругата си, изучавайки нишките емоция, които я свързваха с Кадживах. Вярва, че майка ми може да ми въздейства дори когато съветниците ми не могат.

Джардир върна вниманието си върху Кадживах и не можеше да отрече, че тя има право да се тревожи. От време на време през годините той си спечелваше неудовлетворението на майка си. Знаеше какво е. Но никога не му се вярваше, че може да му е толкова бясна, колкото сега.

— Ти си виновен — рече Кадживах и всички край нея сподавиха дъх шокирани. — Това става, когато им отказваш бялото.

Асъм кимна.

— Достатъчно беше да ги обявиш за недостойни за Невести на Еверам. Нима сега ще заповядаш да се гърчат в строя като обикновени войници?

Гневът на Джардир лумна. Той разтвори бялата си роба и разкри черната под нея.

— Аз самият съм обикновен войник, сине мой. Както и по-големият ти брат. — Погледна аурата на Джаян и не се изненада да разбере, че момчето не го вълнува особено решението на баща му. Не искаше да си създава допълнителни главоболия с жени воини, но и не смяташе въпроса за достатъчно важен, за да се противи открито на баща си. Стигаше му да наблюдава страданията на Асъм и да им се наслаждава.

— Едно време и ти ме умоляваше да станеш воин, Асъм — продължи Джардир. — Скърбя, задето загубих момчето, което беше. Честта му не знаеше граници.

— Предвождал съм мъже в нощта — отвърна Асъм.

Джардир съжали, когато видя колко дълбоко е поразила обидата му духа на сина му, но сега не бе време да го глези.

— От ариергарда — каза Джардир. — Ти си истински майстор на тактиката и на стратегията, сине мой, но не си усещал киселия дъх на алагай по лицето си. Ако беше, щеше повече да уважаваш копието.

— Татко говори право, братко — включи се Джаян. Мъчеше се да изглежда мъдър, като същевременно си просеше благоразположението на баща си и измъчваше малкия си брат за удоволствие.

Джардир го изгледа недоволно и аурата на Джаян се посви.

— Еверам да ми даде възможността да мога да ви слея като злато и сребро, та да имам достоен наследник най-сетне.

— Винаги съм уважавала копието, сине мой — рече Кадживах. — Така съм те отгледала, нали? Еверам знае, че бе трудно без Хошкамин…

Аурата на Иневера подсказваше, че мислено крещи, макар само Джардир да можеше да го долови. В очите на останалите дамаджата разглеждаше лака си, сякаш ѝ беше по-интересен от сцената пред нея. Иневера чудесно знаеше да не кара Джардир да избира между тях двете открито.