Читать «Дневната война» онлайн - страница 398

— Дори само по Новолуние ще е грешка да им позволим да се присъединят към фронта — рече Асъм. — Ще разсейват мъжете, които имат нужда от цялото си внимание.

— Воините ми ще се научат да се приспособяват — каза Джардир, макар да знаеше, че няма да е толкова просто.

Асъм кимна.

— Може би. Но искаш ли да започнеш да даваш тези уроци, докато Алагай Ка ни дебне?

Джардир сви устни.

— Не — рече накрая. — Не знам какво ще дойде заедно с Новолунието и не е времето да принуждавам към промени.

Асъм се подсмихна на малката си победа.

— Но това важи и за даматите — каза Джардир.

Асъм поокръгли очи.

— А?

— Дара на Еверам ще потъне в хаос без даматите — рече Джардир. — И няма да ви рискувам по Новолуние, докато не разбера срещу какво сме изправени. Може да се присъединиш към съпругата си и майка си в подземния палат, когато дойде Новолунието.

Джаян сподави смях, но не достатъчно бързо, за да го скрие от брат си.

Внимавай, съпруже, помисли си Иневера, докато наблюдаваше Ахман и Асъм един срещу друг. Все пак ти е син и си има гордост.

За щастие, суматоха на вратата прекъсна взирането им един в друг. Един шарум крачеше напред. Изглеждаше прегладнял и смърдеше. Можеше да го подуши от другия край на стаята.

Воинът се подпря на копието си и падна на коляно пред Черепния трон.

— Шар’Дама Ка, нося спешна вест от първата ти дъщеря, свята Аманвах.

Ахман кимна.

— Гилан асу Фахкин, нали? Изпратих те на север да охраняваш кервана на господарката Лийша. Какво се е случило? Обещаната ми и дъщеря ми добре ли са?

Обещана. Думата оскърбяваше Иневера дори сега.

— И двете бяха в безопасност, когато тръгнах, Избавителю — рече воинът, — но сякаш имаха… неразбирателства.

— Какви неразбирателства? — попита Ахман.

Гилан поклати глава.

— Не зная, но мисля, че писмото на святата ви дъщеря би могло да изясни.

Той вдигна един малък свитък, запечатан с восък.

Ахман кимна и даде знак на Шанджат да вземе писмото. Шанджат беше кай на Гилан, но въпреки това воинът скочи на крака и заотстъпва назад.

— Какво означава това? — почуди се Ахман.

— Святата ви дъщеря ме накара да се закълна, Шар’Дама Ка, че ще сложа писмото във вашата ръка и в ничия друга — каза Гилан.

Ахман кимна и прикани мъжа да пристъпи към него. Гилан изтича нагоре по стълбите и отново падна на коляно, когато стигна до Ахман. Не вдигна глава, докато подаваше писмото. Говореше толкова тихо, че само Ахман и Иневера го чуваха.

— Едно ще кажа — господарката Лийша сама призна, че ме е отровила, за да не мога да стигна до вас с тази вест.

— Блъфирала е — каза Ахман.

Младият шарум поклати глава.

— Моля ви за прошка, Избавителю, но не е блъфирала. Два дни след като тръгнах, започнах да отслабвам. На третия паднах от коня си и зачаках смъртта.

— А как си оцелял? — попита Иневера.

Шарумът ѝ се поклони.

— Падаше нощ, дамаджа, и исках да умра в лапите на алагаите, вместо да чакам смъртта в калта от женска отрова.

Ахман кимна.

— Имаш сърце на истински шарум, Гилан асу Фахкин. И какво се случи след това?

— Едва имах сили да се изправя — рече Гилан, — но се скрих и чаках, докато някой безмозъчен алагай не се осмели да се приближи. След известно време пристигна полски демон, привлечен от миризмата ми. Когато стигна до укритието ми, нанесох страшен удар.