Читать «Дневната война» онлайн - страница 398
Питър В. Брет
— Дори само по Новолуние ще е грешка да им позволим да се присъединят към фронта — рече Асъм. — Ще разсейват мъжете, които имат нужда от цялото си внимание.
— Воините ми ще се научат да се приспособяват — каза Джардир, макар да знаеше, че няма да е толкова просто.
Асъм кимна.
— Може би. Но искаш ли да започнеш да даваш тези уроци, докато Алагай Ка ни дебне?
Джардир сви устни.
— Не — рече накрая. — Не знам какво ще дойде заедно с Новолунието и не е времето да принуждавам към промени.
Асъм се подсмихна на малката си победа.
— Но това важи и за
Асъм поокръгли очи.
— А?
— Дара на Еверам ще потъне в хаос без
Джаян сподави смях, но не достатъчно бързо, за да го скрие от брат си.
За щастие, суматоха на вратата прекъсна взирането им един в друг. Един
Воинът се подпря на копието си и падна на коляно пред Черепния трон.
— Шар’Дама Ка, нося спешна вест от първата ти дъщеря, свята Аманвах.
Ахман кимна.
— Гилан асу Фахкин, нали? Изпратих те на север да охраняваш кервана на господарката Лийша. Какво се е случило? Обещаната ми и дъщеря ми добре ли са?
— И двете бяха в безопасност, когато тръгнах, Избавителю — рече воинът, — но сякаш имаха… неразбирателства.
— Какви неразбирателства? — попита Ахман.
Гилан поклати глава.
— Не зная, но мисля, че писмото на святата ви дъщеря би могло да изясни.
Той вдигна един малък свитък, запечатан с восък.
Ахман кимна и даде знак на Шанджат да вземе писмото. Шанджат беше
— Какво означава това? — почуди се Ахман.
— Святата ви дъщеря ме накара да се закълна, Шар’Дама Ка, че ще сложа писмото във вашата ръка и в ничия друга — каза Гилан.
Ахман кимна и прикани мъжа да пристъпи към него. Гилан изтича нагоре по стълбите и отново падна на коляно, когато стигна до Ахман. Не вдигна глава, докато подаваше писмото. Говореше толкова тихо, че само Ахман и Иневера го чуваха.
— Едно ще кажа — господарката Лийша сама призна, че ме е отровила, за да не мога да стигна до вас с тази вест.
— Блъфирала е — каза Ахман.
Младият
— Моля ви за прошка, Избавителю, но не е блъфирала. Два дни след като тръгнах, започнах да отслабвам. На третия паднах от коня си и зачаках смъртта.
— А как си оцелял? — попита Иневера.
— Падаше нощ,
Ахман кимна.
— Имаш сърце на истински
— Едва имах сили да се изправя — рече Гилан, — но се скрих и чаках, докато някой безмозъчен