Читать «Дневната война» онлайн - страница 396

— Ала и те научих да уважаваш жените — продължи Кадживах. — Да ги закриляш и цениш. Да ги пазиш от нощта, да им осигуриш добър живот. Сега ги караш да се бият? Кой ще ги последва, децата ли?

— Ако трябва, ако така ще спечеля Шарак Ка — отвърна Джардир и дори Кадживах не намери какво да отвърне.

Огледа стаята за още мнения и спря взор върху Шанджат. Познаваше мъжа, откакто бяха деца в шараджа заедно, бяха се били и кървели един до другиго безброй пъти. Аурата на кай’шарума излъчваше противоборство, но Джардир нямаше как да го разтълкува без повече информация.

— А ти, Шанджат? — попита той. — Какво ти нашепва сърцето? Искаш ли да видиш дъщеря си с копие в ръка?

Шанджат приклекна пред трона и постави копието си до себе си. След това опря длани на мраморния под и притисна чело към него.

— Не е мястото ми да поставям под въпрос декрета ти, Избавителю. Не е и мястото ми да поставям под въпрос чувствата на дамаджи Ашан към дъщеря му, нито пък на дама Асъм — към неговата дживах ка.

Вдигна челото си от пода и се облегна назад на петите си.

— Колкото до мен, до вчера бих се разкрещял дори на мисълта за жени до мен в стената от копия и щитове, застанали да ми пазят гърба в шарака. — Той погледна към дъщеря си и аурата му се изпълни с любов. — Но няма да отрека, че да гледам как двете жени се сражаваха, бе изключително. Не мога да си представя кой би се справил по-добре от тях, дори сред Копията на Избавителя. Когато свалиха воалите си и видях дъщеря си, изпълних се не със срам, а с гордост.

Шанвах отвърна на погледа на баща си. Джардир виждаше по емоциите, които ги свързваха, че двамата едва се познават — тя бе пренебрегвана от него още от малка в полза на братята си, а и рано си бе отишла от дома му, за да се обучава в палата на дама’тингите. Досега не бе чувствала нищо особено към Шанджат, но след тези му думи между тях се зароди нишка обич.

Джардир кимна и се замисли.

Иневера се прокашля.

— Съпруже, моите почитания, вече си потърсил мнението на духовниците и съветниците си. Попита майките и бащите. Попитал си съпрузите и братята. Попитал си дори алагай хората. Посъветвал си се с всички, с изключение на самите жени.

Джардир кимна и даде знак на шарум’тингите да приближат.

— Скъпи мои племеннички — започна той, когато те приклекнаха пред него, — знайте, че и аз като Шанджат смятам честта ви за огромна. Но не мога да отрека, че се боя от представата да ви пусна в нощта. Ако сте искали да ми докажете нещо, сторили сте го. Ако сте искали да донесете слава на мен и на кръвта си, сторили сте го. Нищо повече не е нужно за моето високо благоволение и не бих искал да ви видя как се принуждавате да живеете този живот по нечии увещания — и той погледна към Иневера — или да бягате към него от други. — Стрелна с поглед Асъм. — Затова ви питам това ли искате наистина.

И двете жени кимнаха незабавно.

— Да, чичо.

— Добре си помислете — продължи да ги увещава Джардир. — Животът ви ще се промени завинаги, ако хванете копието. Може да гледате шарумите и да виждате само свободите, които им се позволяват, но те идват на тежка цена. В нощта ви чака слава, ала и болка и загуба. Кръв и саможертва. Ще видите ужаси, които ще ви преследват насън и наяве.