Читать «Дневната война» онлайн - страница 394
Питър В. Брет
— И аз съм от кръвта на Избавителя — отвърна Ашия, — и принцеса от племето каджи. Не искам никой да ме
Асъм тръсна глава, а аурата му показваше искрено объркване.
— Не бях ли добър съпруг? Не ти ли дадох всичко, което поиска? Не ти ли направих дете?
— Двамата с Асукаджи никога не ви е било грижа за това какво искам. Облякохте ме в коприна и ме обсипахте с лукс, но иначе и едничка мисъл не сте отделили за мен, освен когато в брачната ни нощ Асукаджи лъскаше копието си, докато ти слагаше детето в мен, а четирийсет седмици по-късно откъснахте новородения ми син от ръцете ми.
— Ще ти дам още деца — рече Асъм. — Синове. Дъщери… — Джардир виждаше как синът му отчаяно се опитва да разбере желанията ѝ, ако и само да я спре и да си спести смущението.
— Не — рече Ашия. — Не съм просто някаква утроба, която да износва децата ти, защото Асукаджи не иска! Ти и любовникът ти получихте сина, когото искахте. Сега животът ми е мой.
Тогава аурата на Асъм почервеня, а тази на Ашия показа, че тя очаква да получи шамар — и с радост насърчаваше мъжа си да го стори. Вече беше предвидила как ще го парира и ще отвърне.
— Асъм! — изрева Джардир. — При мен!
Двамата се обърнаха към него, а моментът на криза отмина. Асъм се отдалечи от съпругата си, без да я погледне.
— Татко! — отвърна той на висок глас. — Не можеш да позволиш тази лудост да продължава!
— Съгласен съм — допълни Ашан, застанал в основата на трона заедно с Асукаджи. Аурата му ясно го издаваше — очакваше заради обичта и лоялността, която с Джардир споделяха, да не обрича глупавата му дъщеря на живот като
— Дадох дума, Ашан — отвърна Джардир. — Няма да се отрека от нея.
— Избавителя е прав, думата му на две не става — рече Алеверак. Всички го погледнаха стъписани. Никой не очакваше подобни слова от консервативния старец.
Джардир никога нямаше да си признае, но обичаше
Преди то да бъде взето. След това, колкото и глупаво да смяташе, че е, Алеверак го следваше и би убил всекиго, който си позволи да възрази на Джардир. Той погледна аурата на стареца и почувства нещо, което навярно един син би чувствал към баща си.
Ашан сякаш се готвеше да отговори, когато Алеверак вдигна ръка, за да го възпре. Погледна Джардир и аурата му изстина.
— Ако Избавителя смята за редно да позволи на някои жени да станат
Джардир долови в аурата на Иневера веселие при тези думи. Един Еверам знаеше, тя бе всичко друго, но не и покорна. Джардир изсумтя и веднага съжали, когато видя, че е обидил гордия Алеверак.