Читать «Дневната война» онлайн - страница 393

Жени.

— Шар’Дама Ка — проехтяха звучните им гласове едновременно, — заставаме пред теб в отговор на призива ти. Молим се тези алагаи да са достойна жертва за първите сред твоите шарум’тинги.

— Шарум… тинги? — изпелтечи невярващо Джаян.

В отговор жените се пресегнаха и свалиха тюрбаните и воалите си с прецизността, с която се бяха били. Джардир затаи дъх. Иневера беше умна. Но сега бе ритнала гнездо на стършели. Дори спокойствието на Асъм бе нарушено.

— Какво в името на Бездната?!

— Шанвах? — промълви Шанджат, когато видя дъщеря си, племенницата на Джардир от сестра му Хошвах.

Но другата жена предизвикваше аурата на Асъм да гори от гняв, който дори в периферията караше Джардир да присвива лявото си око. Ашия, дъщеря на Ашан от най-голямата сестра на Джардир, Имисандре.

Първата съпруга на Асъм.

Идеше изгревът — цветните стъкла на прозорците към тронната зала се изпълваха с ярки цветове. Всеки древен обред на шарумите бе спазен. Младите жени бяха покрили предостатъчно изискванията за сражаване с алагаи — бяха се изправили срещу тях в нощта и не бяха отстъпили. Иневера беше хвърлила заровете за тях и разбира се, ги бе обявила за достойни. Сега оставаше само да чака изгрева и решението му.

Не бе лесно решение. Встрани от културния ефект от това, всяка от алтернативите щеше да му струва уважението и лоялността на важни съратници и семейството.

Той завъртя глава към Иневера, аурата ѝ беше изпълнена с вбесяващо самодоволство. Тя го обичаше, но това не значеше, че винаги е на негова страна. Облегната на възглавниците в леглото си, изглеждаше почти отегчена, ала под това той виждаше интензивния ѝ фокус.

На трона си до нея Джардир обърна глава в другата посока, където в една от нишите в далечния край на залата Асъм и Ашия спореха тихо. Острият му слух долови всяка тяхна дума.

— Как може така да ме срамиш? — попита Асъм с разтреперани ръце. Джардир изрично му беше напомнил, че смята шамарите по племенничките си за също толкова тежко провинение като това да удариш дама’тинга, но Асъм въпреки това обмисляше дали да не го стори.

— Да те срамя ли? — Аурата на Ашия светеше равномерно, като тази на воин, прегърнал страховете си. — Съпруже, трябва да се гордееш с мен. Шанвах и аз сме първите красианки в историята, застанали в нощта и помазани с кръвта на демони. Това как носи каквото и да било освен чест на името ти?

— Чест? Докато се киприш с мъжки дрехи, без було? Къде е честта в това всеки срещнат мъж да смята, че не мога да контролирам собствената си съпруга?

— Не искам да ме контролират! — сопна се Ашия. — Двамата с брат си може и да успяхте да убедите баща ми да ме даде на теб, но никога не съм го искала.

— Недостоен ли съм за теб? — попита Асъм. — Вторият син на Избавителя не ти ли стига? Може би си искала да те получи Джаян?