Читать «Дневната война» онлайн - страница 392

— Копията им не са защитени?

Иневера поклати глава.

— Бият се по стария начин, както правеше моят почитаем съпруг.

— Брадати Еверам — възкликна Джаян. Дори и той не се бе изправял срещу алагаи без защитено оръжие. Асъм премълча, но нарисува няколко защити във въздуха, за да благослови мъжете.

Без бойни заклинания шарумите трябваше да насочват ударите си точно, защото бронята на ядроните имаше малко уязвими места, а и се лекуваха много бързо. Полските демони нападаха светкавично като змии, размахваха лапи, щракаха с челюсти, ту се шмугваха ниско, ту заставаха на задни крайници и се хвърляха от горе надолу. След като падна първият от тях, останалите станаха по-предпазливи и започнаха да отбягват ударите на шарумите още преди да са започнали.

Ала воините се биеха така, както Джардир никога не беше виждал, действаха в съвършено единство, като един боец с две глави и четири ръце. Демоните бяха осуетени отново и отново, докато един от тях, сякаш улучен странично от копие, подгъна крак. Двойката бойци вече беше започнала оборота си и вторият воин прониза ядрона право в окото и в мозъка зад него.

Тогава можеха да застанат в защитна формация, но вместо това воините се развъртяха агресивно и позволиха на поредния демон да застане между тях. Двамата рязко се събраха и смачкаха демона между тях със защитите по щитовете си.

Сега съотношението беше само две към едно и воините се одързостиха, пристъпиха встрани един от друг и позволиха на демоните да ги обградят.

Глупаци, помисли си Джардир. Защо пропиляха преимуществото си?

Но шарумите не бяха пропилели нищичко. Демоните ги връхлетяха от всички страни, но двамата се възползваха максимално от щитовете си и изписваха с копията си и защитни, и нападателни форми, а всяка стъпка бе отработена и контролирана съвършено. Един от младите шаруми се бе оставил открит за едно от чудовищата, ала когато то се стрелна към него, воинът се приведе и замахна с крак над главата си, както правеше скорпионът с опашката си. Улучи звяра право в лицето и го отблъсна встрани. Преди да успее да се изправи на лапи, шарумът беше убил друг от демоните с още едно прецизно пробождане в гърлото.

Другият шарум също се бе справил с един ядрон и вече бяха един на един. И двамата пуснаха щитовете си. Останалите две чудовища налапаха примамката и разтвориха челюсти, скачайки към воините. Като огледални свои отражения двамата уловиха захапките на враговете си с дръжките на копията си и преди да се счупят, ги завъртяха така, че да се възползват от инерцията им. Демоните се блъснаха един в друг и се изподраха. След това шарумите се възползваха от отворените рани на ядроните в краката си, за да ги довършат.

Постояха запъхтени и огледаха труповете на алагаите край себе си. Едно от създанията трепна, ала спря, когато от него рязко щръкна копието на шарума над него. Иневера шибна леко камилата си през паланкина и пое надолу към тях.

Джардир и останалите я последваха, стъписани. Когато наближиха, воините се поклониха ниско, първо на Иневера, след това — на Джардир. Когато се изправиха, очите му насмалко да изскочат от главата. Одеждите им криеха много, но аурите им очертаваха извивките непогрешимо.