Читать «Дневната война» онлайн - страница 391

Докато яздеха, падна мрак, а с него и добре дошлият взор, който му даваше короната. Сетивата на Джардир се изостриха още повече и можеше да долови крясъците на алагаите и трясъка на щитове и копия, докато шарумите вършеха работата си. На Джардир му се струваше греховно да се чувства по-сигурен в силите си нощем вместо денем, но всяко нещо се случваше по волята на Еверам и ничия друга. Шар’Дама Ка бе орисан да се чувства като у дома си в мрака.

Погледна синовете си поред и се обнадежди от видяното — и двамата внимателно наблюдаваха и обмисляха сигурността на укрепленията. От време на време попадаха на групички шаруми насред битка, но в повечето случаи шарумите владееха напълно ситуацията и опитните воини използваха малкото демони, за да дават уроци на по-неопитните си събратя. Веднъж само попаднаха на по-сериозно стълкновение, но и то протече гладко и нямаше нужда да се намесват.

— Видя ли всичко, което искаше, съпруго моя? — попита Джардир, след като измина около час от обиколката им. Внимателно наблюдаваше аурата ѝ, ала тя остана необезпокоена и мека, не му разкри нищо.

— Почти, съпруже. — Иневера посочи недалеч, към малка могила. — Но първо, няма ли да виждаме по-добре оттам?

Джардир кимна и те свърнаха натам. Не го изненадаха звуците от поредната схватка.

От възвишението видяха стадо полски демони в долчинката под тях, както и обкръжените от тях двама слабовати дал’шаруми, опрели гърбове един в другиго. Воините изглеждаха невредими, ала едва ли щяха да останат така, тъй като демоните бяха поне три пъти повече от тях. Воините не можеха да се надяват да избягат пешком. Дори красиански жребци не можеха да надбягат полски демон.

Джардир се напрегна и се приготви да им се притече на помощ, ала Иневера вдигна ръка.

— Просто гледай, любими мой. Не ни е писано да се намесваме.

И Джардир, и синовете му погледнаха към нея учудени, но тя само наблюдаваше случката, а аурата ѝ остана спокойна, макар и да потрепваше от задоволство. Всички се загледаха към разгръщащата се схватка.

— Кои са те? — попита Джаян. — От кой отряд са? Тази територия не би трябвало да е обходена все още.

Точно тогава най-едрият от полските демони развали обръча, за да се хвърли към един от шарумите, който наглед беше свалил гарда си. Беше клопка и в мига на нападението воинът се извъртя и заби копието си в гърлото на чудовището. Друг от демоните реши да се възползва, ала партньорът на първия воин го блокира с щита си. Нанесе удар на свой ред, мощен замах в една от предните стави на създанието, и ядронът се препъна назад и проскимтя.

Последваха още нападения от други страни на обръча, ала първият воин извади обляното си със сукървица копие и двамата се завъртяха на четвърт оборот в съвършен синхрон, така че първият успя да вдигне щита си.

Джардир толкова се впечатли от уменията на воините, че му отне няколко мига да осъзнае, че при ударите на двамата не проблясваше магия. Погледна Иневера.