Читать «Дневната война» онлайн - страница 391
Питър В. Брет
Докато яздеха, падна мрак, а с него и добре дошлият взор, който му даваше короната. Сетивата на Джардир се изостриха още повече и можеше да долови крясъците на
Погледна синовете си поред и се обнадежди от видяното — и двамата внимателно наблюдаваха и обмисляха сигурността на укрепленията. От време на време попадаха на групички
— Видя ли всичко, което искаше, съпруго моя? — попита Джардир, след като измина около час от обиколката им. Внимателно наблюдаваше аурата ѝ, ала тя остана необезпокоена и мека, не му разкри нищо.
— Почти, съпруже. — Иневера посочи недалеч, към малка могила. — Но първо, няма ли да виждаме по-добре оттам?
Джардир кимна и те свърнаха натам. Не го изненадаха звуците от поредната схватка.
От възвишението видяха стадо полски демони в долчинката под тях, както и обкръжените от тях двама слабовати
Джардир се напрегна и се приготви да им се притече на помощ, ала Иневера вдигна ръка.
— Просто гледай, любими мой. Не ни е писано да се намесваме.
И Джардир, и синовете му погледнаха към нея учудени, но тя само наблюдаваше случката, а аурата ѝ остана спокойна, макар и да потрепваше от задоволство. Всички се загледаха към разгръщащата се схватка.
— Кои са те? — попита Джаян. — От кой отряд са? Тази територия не би трябвало да е обходена все още.
Точно тогава най-едрият от полските демони развали обръча, за да се хвърли към един от
Последваха още нападения от други страни на обръча, ала първият воин извади обляното си със сукървица копие и двамата се завъртяха на четвърт оборот в съвършен синхрон, така че първият успя да вдигне щита си.
Джардир толкова се впечатли от уменията на воините, че му отне няколко мига да осъзнае, че при ударите на двамата не проблясваше магия. Погледна Иневера.