Читать «Дневната война» онлайн - страница 387

Обмисляше и други приложения. Хора се разпадаха, когато силата им се изчерпваше, но покрити с електрум, можеха да бъдат презареждани и да се използват неограничено както Копието на Каджи. Абан не излъга, когато рече, че тази сила е твърде голяма, за да се повери на обикновени войници. Дори дама’тингите не биха се спрели пред нищо, за да се сдобият с повече, ако научеха произхода му. Можеше да подари покрити с електрум хора на най-доверените си последователки, но щеше сама да приготвя всичко. Огледа се из помещението, докато обмисляше как трябва да проветрява ковачницата, така че да не компрометира сигурността на подземието си.

Накрая си пое дълбоко въздух, проясни ума си и остави метала настрана. Отново хвърли заровете с надеждата да узнае още нещичко за предстоящата нощ и излезе от Стаята на сенките.

Контролираше центъра си, но вятърът беше силен. При все всички предпазни мерки тайната на метала вече бе у оногова, на когото вярваше най-малко.

Когато усети как вратата на подземието се затваря зад нея, тя направи едва доловим жест и трима евнуси се отделиха от сенките пред нея. Това бяха най-добрите протежета на Енкидо, мъже, които не съществуваха, бяха обучени да вървят невидими посред бял ден, да стоят неподвижни с часове, да изкачват отвесни стени и да убиват бързо и безшумно. Нямаха езици и не можеха да говорят, но умееха да слушат.

Следете кхафита на Шар’Дама Ка, нареди им Иневера с бързи движения на пръстите. Отбележете всеки негов маршрут и ми докладвайте с кого говори и къде ходи. Проникнете в крепостта, която си строи, и научете тайните ѝ.

Мъжете раздвижиха пръсти едновременно, сякаш бяха един. Разбираме и се подчиняваме. Поклониха се и се скриха, а Иневера започна дългия път нагоре към същинския палат.

Дори няколко месеца по-късно, Джардир още се дивеше колко са леки бойните му одежди, докато Иневера му помагаше да се подготви за тазнощния алагай’шарак. Вече без тежкия плат с пришити метални пластини, сега носеше фина коприна, която лесно можеше да отметне, за да разкрие под нея бойните и отбранителните защити. Сега бе в по-голяма безопасност гол, отколкото в най-дебелата броня.

— Довечера ще дойда с теб в нощта — рече Иневера, когато го облече.

Джардир я погледна, ала слънцето още не беше залязло и аурата ѝ бе тайна за него.

— Не мисля, че е мъдро, любима моя. Алагай’шаракът не е място за…

Иневера просъска слабо и махна с ръка.

— Ще излезеш в нощта с Лийша Пейпър, но не и със своята дживах ка?

В сърцето си Джардир знаеше, че гневът по лицето ѝ е само маска. Можеше да заложи короната си, че е планирала този разговор с помощта на заровете си. Но и така да бе, не можеше да отрече колко ефективно се въсеше.

Може би, защото беше права.

Изражението ѝ отново стана благо и Иневера се притисна толкова близо, че Джардир можеше да усети кожата ѝ през коприните и на двамата.

— Сражавах се редом с теб срещу алагайския княз и телохранителя му — напомни му тя. — Защо да се боя от обикновени демони, щом с мен е Шар’Дама Ка?