Читать «Дневната война» онлайн - страница 387
Питър В. Брет
Обмисляше и други приложения.
Накрая си пое дълбоко въздух, проясни ума си и остави метала настрана. Отново хвърли заровете с надеждата да узнае още нещичко за предстоящата нощ и излезе от Стаята на сенките.
Контролираше центъра си, но вятърът беше силен. При все всички предпазни мерки тайната на метала вече бе у оногова, на когото вярваше най-малко.
Когато усети как вратата на подземието се затваря зад нея, тя направи едва доловим жест и трима евнуси се отделиха от сенките пред нея. Това бяха най-добрите протежета на Енкидо, мъже, които не съществуваха, бяха обучени да вървят невидими посред бял ден, да стоят неподвижни с часове, да изкачват отвесни стени и да убиват бързо и безшумно. Нямаха езици и не можеха да говорят, но умееха да слушат.
Мъжете раздвижиха пръсти едновременно, сякаш бяха един.
Дори няколко месеца по-късно, Джардир още се дивеше колко са леки бойните му одежди, докато Иневера му помагаше да се подготви за тазнощния
— Довечера ще дойда с теб в нощта — рече Иневера, когато го облече.
Джардир я погледна, ала слънцето още не беше залязло и аурата ѝ бе тайна за него.
— Не мисля, че е мъдро, любима моя.
Иневера просъска слабо и махна с ръка.
— Ще излезеш в нощта с Лийша Пейпър, но не и със своята
В сърцето си Джардир знаеше, че гневът по лицето ѝ е само маска. Можеше да заложи короната си, че е планирала този разговор с помощта на заровете си. Но и така да бе, не можеше да отрече колко ефективно се въсеше.
Може би, защото беше права.
Изражението ѝ отново стана благо и Иневера се притисна толкова близо, че Джардир можеше да усети кожата ѝ през коприните и на двамата.
— Сражавах се редом с теб срещу