Читать «Дневната война» онлайн - страница 388

— Дори обикновените демони заслужават уважение — отвърна той, макар да знаеше, че го е надвила. — Забрави го и за миг дори и дамаджата може да загине.

Той се пресегна и плъзна длан под почти безплътната коприна, за да погали гладката кожа между гърдите ѝ и да почувства ритъма на сърцето ѝ.

— Избраници на Еверам или не, всички сме от плът и кръв.

Иневера се отпусна в милувките му и провря ръцете си под робата му.

— Няма да забравя, любими мой. — Прокара пръсти по защитите, които бе оформила в кожата му. — Но не забравяй, че както и ти имаш закрила, така имам и аз.

Джардир се усмихна.

— Нямам никакво съмнение.

Заедно тръгнаха от двореца — Иневера в паланкин върху камила, а Джардир на белия си кон. Всички ги изпровождаха с изумени погледни, но никой не посмя да обели и дума.

Въпреки думите си Джардир всъщност не се тревожеше за невястата си. По-голямата част от територията му беше свободна от демони, а остатъците служеха най-вече за упражнение на хората му.

Дара на Еверам бе оформен като главата на слънчоглед, с града в центъра и обширни венчелистчета от пасбища и чифлици. Централният град бе лична собственост на Джардир и не се числеше към никое племе. Състоеше се от вътрешен квартал зад високи стени и много по-голяма външна част. Венчелистчетата бяха разпределени сред племената според размерите си. Каджи, маджах и мендинг притежаваха огромни територии от отделно защитени обработваеми земи и прилежащите им селца. По-малките племена бяха получили толкова земя, колкото можеха да управляват, та дори повече от нужното. Дори така по краищата на територията имаше чински селца, които още не бяха приели напълно игото просто защото нямаше достатъчно шаруми и дамати, които да се грижат за тях.

Мнозина от воините на Джардир бяха разпределени из тези територии — това бе и сила, и слабост. Това разпределение на силите му го правеше по-слаб навсякъде, от една страна, но от друга, за алагаите бе също толкова трудно да изберат цели, колкото се затрудняваше и той да прецени къде врагът ще фокусира атаките си. Всяко племе имаше свои собствени укрепления и носеше отговорност за хората и добива си по време на Новолунието. Всички обаче трябваше да изпратят част от най-добрите си хора, за да защитят столицата.

Когато Иневера и Джардир пристигнаха, завариха Джаян да организира бойния ред на тези елитни воини. Белият му тюрбан го отличаваше отдалеч, обграден от кай’шарумите му с белите им воали. С него беше и Асъм и водеше мъжете в молитва към всемогъщия Еверам преди залеза, преди да се отвори бездната на Ний.

Двамата вдигнаха глави едновременно, когато родителите им наближиха, и въпреки непрестанното им съперничество Джардир не можеше да не изпита удоволствие от най-големите си синове, застанали заедно в подготовка на силите му. Като деца вечно мечтаеха да станат Шарум Ка и андрах, мечта, споделена от баща им. Джаян вече беше приел титлата си, а Асъм се готвеше за своята.