Читать «Дневната война» онлайн - страница 389

Джаян се поклони дълбоко, но и ясно личеше неудоволствието на лицето му да види майка си след вечерните молитви на даматите. Асъм навярно споделяше мнението, но лицето му не разкриваше нищо. Джаян добре беше усвоил стратегията и бойните умения на даматите в Шарик Хора, но дисциплината бе по-голямо препятствие за него. Не за пръв път Джардир се почуди дали е било мъдро да го възнагради с белия тюрбан толкова млад. Човек трудно се учеше на дисциплина от трона си.

— Воините ти са готови за преглед, Татко — каза Джаян. Не съумяваше да крие чувствата си, ала и не бе дотам глупав, та да произнася мислите си на глас и да обиди майка си. Не беше от страхопочитание към баща му — макар и двамата да знаеха тежкия урок, който Джардир би му дал, ако младежът реши, че е над дамаджата. Иневера вдъхваше страх у синовете си напълно сама и двамата ги побиваха тръпки от мисълта да демонстрират неуважение.

Никой от синовете ти не е достоен, бяха казали заровете и в сърцето си Джардир знаеше, че това е вярно. С помощта на короната и копието, които го подсилваха и го поддържаха млад, Джардир можеше да живее векове като Каджи. Но имаше далновидността да се подготви за мига на смъртта си. Ако не можеше да намери наследник, който да заеме мястото му като Шар’Дама Ка, може би щеше да остави копието на Джаян, а короната — на Асъм. Отново си припомни скритото от Иневера. Кого другиго беше видяла?

Иневера обзря събралите се воини и Джардир се почувства истински горд. В годините, откакто той самият бе спечелил белия тюрбан на Шарум Ка, беше ги превърнал от разпокъсани и оредяващи племенни бойни групички в елитна бойна сила, единна в целите си, растяща непрестанно.

Дори събралите се кха’шаруми и чи’шаруми крачеха прецизно и в стъпка едни с други. Кхафитите воини го изумиха с ефикасността си, а макар много от зеленоземците да оставаха страхливци, мнозина намираха куража у себе си. Останалите щяха да забавят алагаите достатъчно, за да могат истинските воини да се срещнат с тях, а Еверам щеше да посрещне душите им чисти и достойни за него.

Джардир обърна глава към Иневера, ала тя само вдигна рамене.

— Намирам ги, както очаквах. Нека обходим укрепленията.

Джардир се опита да не обръща внимание на жилото в думите ѝ, когато се обърна към Джаян и Асъм.

— Вътрешният град е ваш тази вечер, синове мои. Ще ходим, където иска дамаджата. Копията на Избавителя ще се погрижат за безопасността ни.

Иневера го докосна по лакътя.

— Ще се чувствам по-добре, любими мой, ако синовете ни предвождат почетните телохранители.

Джардир я погледна с любопитство и му се прищя слънцето да залезе по-скоро, за да може той да пробие маската ѝ на спокойствие и да узнае истинските ѝ намерения. Накрая прие.

Джаян се обърна към кай’шарумите си и им даде последни наставления. Незабавно отрядите се насочиха през тренировъчната площадка към постовете си.

Асъм се поклони дълбоко.

— Огромна чест е да придружаваме божествената си майка.

Той повика коня си, бял като на баща му, ала с черна звезда на челото. Джаян повика своя, черен с бели венчета около глезените и бяла муцуна. Застанаха от двете страни на Джардир и Иневера, последвани от Копията на Избавителя на черните си мустанги.