Читать «Дневната война» онлайн - страница 389
Питър В. Брет
Джаян се поклони дълбоко, но и ясно личеше неудоволствието на лицето му да види майка си след вечерните молитви на
— Воините ти са готови за преглед, Татко — каза Джаян. Не съумяваше да крие чувствата си, ала и не бе дотам глупав, та да произнася мислите си на глас и да обиди майка си. Не беше от страхопочитание към баща му — макар и двамата да знаеха тежкия урок, който Джардир би му дал, ако младежът реши, че е над
Иневера обзря събралите се воини и Джардир се почувства истински горд. В годините, откакто той самият бе спечелил белия тюрбан на Шарум Ка, беше ги превърнал от разпокъсани и оредяващи племенни бойни групички в елитна бойна сила, единна в целите си, растяща непрестанно.
Дори събралите се
Джардир обърна глава към Иневера, ала тя само вдигна рамене.
— Намирам ги, както очаквах. Нека обходим укрепленията.
Джардир се опита да не обръща внимание на жилото в думите ѝ, когато се обърна към Джаян и Асъм.
— Вътрешният град е ваш тази вечер, синове мои. Ще ходим, където иска
Иневера го докосна по лакътя.
— Ще се чувствам по-добре, любими мой, ако синовете ни предвождат почетните телохранители.
Джардир я погледна с любопитство и му се прищя слънцето да залезе по-скоро, за да може той да пробие маската ѝ на спокойствие и да узнае истинските ѝ намерения. Накрая прие.
Джаян се обърна към
Асъм се поклони дълбоко.
— Огромна чест е да придружаваме божествената си майка.
Той повика коня си, бял като на баща му, ала с черна звезда на челото. Джаян повика своя, черен с бели венчета около глезените и бяла муцуна. Застанаха от двете страни на Джардир и Иневера, последвани от Копията на Избавителя на черните си мустанги.