Читать «Дневната война» онлайн - страница 386
Питър В. Брет
Джардир кимна.
— Трябва да го взема в покоите си и да потвърдя силата му — каза Иневера.
Джардир отвърна:
— Ще почакаме.
Иневера погледна Абан и Джардир прекрати това между тях с рязко движение на ръката.
— Не съм глупак, съпруго. Виждам как с Абан се гледате, кръжите около трона ми и го маркирате с пикнята си. Но съм избрал да вярвам и на двама ви и поне в това трябва и вие да си вярвате.
Иневера сключи вежди, но кимна, скри се в покоите си и се върна след няколко минути.
— Какво е по-ценно от златото? — попита тя.
Джардир и Абан се спогледаха и вдигнаха рамене.
— Това е древен въпрос на
Джардир взе къса и го огледа. Вдигна го и го захапа, след което разгледа отпечатъка от зъбите си.
— Но короната и копието са по-здрави и от най-здравата стомана. Никой чук или пещ не може дори да ги одраска. Този метал е мек. Няма да може дори да остане остър след първия удар.
— Може би сега — каза Иневера, — но зареден с магия, ще е неунищожим.
Между краката на Джардир нещо потрепна, когато чу думата. Мисълта за още оръжия със силата на неговите бе опияняваща. Внезапно победата в Шарак Ка се оказваше постижима.
— Представи си каква сила ще имат воините ми…
Абан се прокашля.
— Хиляди извинения, Избавителю — рече
— Колко малка? — попита Джардир. Изгледа сурово Абан. — Ще разбера, ако ме излъжеш, Абан.
Абан сви рамене.
— Петнайсет килограма? Може би двайсет? Недостатъчно дори за Копията на Избавителя. А и бих добавил, замислете се, преди да въоръжите когото и да било с толкова могъщо оръжие, може да започне да си въобразява величие, което не притежава. — Усмихна се. — Знае се, че се е случвало.
Джардир се намръщи, но се намеси Иневера.
— Съгласна съм с
Джардир я изгледа изненадан.
— Два пъти за един ден? Чудесата на Еверам не секват.
— Не свиквай — каза сухо съпругата му. — Но в този случай ковачите ти не са най-добре подготвени да се възползват от откритието.
Джардир дълго я гледа в лицето, спомняйки си думите ѝ.
Той кимна.
— Тъй да бъде.
Усамотена в Стаята на сенките, Иневера се взираше в парчето електрум в лявата си ръка и бавно търкаляше в дясната си длан своите