Читать «Дневната война» онлайн - страница 386

Джардир кимна.

— Трябва да го взема в покоите си и да потвърдя силата му — каза Иневера.

Джардир отвърна:

— Ще почакаме.

Иневера погледна Абан и Джардир прекрати това между тях с рязко движение на ръката.

— Не съм глупак, съпруго. Виждам как с Абан се гледате, кръжите около трона ми и го маркирате с пикнята си. Но съм избрал да вярвам и на двама ви и поне в това трябва и вие да си вярвате.

Иневера сключи вежди, но кимна, скри се в покоите си и се върна след няколко минути.

— Какво е по-ценно от златото? — попита тя.

Джардир и Абан се спогледаха и вдигнаха рамене.

— Това е древен въпрос на дама’тингите в търсенето на метала на дамаджата — рече Иневера. — Скъпоценните метали провеждат магия по-добре от неблагородните, но и златото провежда със загуби. — Тя вдигна къса електрум. — Най-после открихме отговора.

Джардир взе къса и го огледа. Вдигна го и го захапа, след което разгледа отпечатъка от зъбите си.

— Но короната и копието са по-здрави и от най-здравата стомана. Никой чук или пещ не може дори да ги одраска. Този метал е мек. Няма да може дори да остане остър след първия удар.

— Може би сега — каза Иневера, — но зареден с магия, ще е неунищожим.

Между краката на Джардир нещо потрепна, когато чу думата. Мисълта за още оръжия със силата на неговите бе опияняваща. Внезапно победата в Шарак Ка се оказваше постижима.

— Представи си каква сила ще имат воините ми…

Абан се прокашля.

— Хиляди извинения, Избавителю — рече кхафитът, когато Джардир го погледна рязко, — но не поставяй каруцата пред камилата. Както каза Реник, жилката е малка.

— Колко малка? — попита Джардир. Изгледа сурово Абан. — Ще разбера, ако ме излъжеш, Абан.

Абан сви рамене.

— Петнайсет килограма? Може би двайсет? Недостатъчно дори за Копията на Избавителя. А и бих добавил, замислете се, преди да въоръжите когото и да било с толкова могъщо оръжие, може да започне да си въобразява величие, което не притежава. — Усмихна се. — Знае се, че се е случвало.

Джардир се намръщи, но се намеси Иневера.

— Съгласна съм с кхафита.

Джардир я изгледа изненадан.

— Два пъти за един ден? Чудесата на Еверам не секват.

— Не свиквай — каза сухо съпругата му. — Но в този случай ковачите ти не са най-добре подготвени да се възползват от откритието.

Джардир дълго я гледа в лицето, спомняйки си думите ѝ.

Ще дадеш могъщ дар на дама’тингите днес.

Той кимна.

— Тъй да бъде.

Усамотена в Стаята на сенките, Иневера се взираше в парчето електрум в лявата си ръка и бавно търкаляше в дясната си длан своите алагай хора. Дивеше се как електрумът усвоява тънки нишчици от околната магия, така както течение придърпваше струйка дим. Дори без защити този метал извличаше магия и смътно мъждукаше на защитената светлина.

Дама’тингите често правеха накити със сърцевина от демонска кост, но беше забранено да се покриват заровете, защото преносът чрез други скъпоценни метали беше несъвършен и доказано влияеше на предсказанията. Тя погледна безценните си зарове, най-сетне цели, и се усмихна. Вече подготвяше още едни за всеки случай, но сега нямаше нужда да се бои, че ще ги изложи на слънцето.