Читать «Дневната война» онлайн - страница 385

— Съветът е добър — съгласи се Иневера.

Джардир отново кимна.

— Но не затова идваш при мен днес, Абан, не съм те повикал. Какво те води от центъра на паяжината ти?

— Хората ми направиха… деликатно откритие — рече Абан. За миг премести поглед към Иневера.

Джардир въздъхна. Никой на никого ли не вярваше в този двор?

— Говори.

Абан се поклони отново и бръкна в джоба на фино изтъкания си кафяв елек върху шарената риза. Извади ръката си — държеше късче сребрист метал.

Иневера се скова, Джардир също незабавно го позна. Мигом скочи от трона си и го грабна от ръката на кхафита. И в неговата длан не остана повече от секунда, защото тогава го взе Иневера и го вдигна на светлината.

— Това е същият метал като този, от който са направени Копието и Короната на Каджи — рече тя и даде глас на мислите на всички.

Абан кимна.

— Металурзите ни отдавна се опитват да отключат тайните на артефактите на първия Избавител. Твърде бледи, за да са от злато, ала не бяха нито сребро, нито платина. Най-добрата ни догадка беше бяло злато, сплав от чисто злато и никел. Бижутерите в базара го използват от векове. — Той се усмихна. — По-евтино е от злато, но се продава за почти два пъти по-висока цена от глупаци, които го мислят за екзотично. Това — и той посочи метала — е електрум.

— Електрум? — попита Джардир.

— Естествена сплав от злато и сребро, доколкото успях да науча — каза Абан.

Джардир присви очи.

— От кого научи?

Абан се обърна и плесна силно с ръце, както бе сторил Джардир преди няколко минути. Хасик се показа на вратата.

— Въведи госта ни — рече Абан.

Хасик го изгледа кръвнишки, ала когато Джардир не се обади, в залата влезе един райзънец. Мъжът беше престарял и примигваше на светлината — лицето ѝ ръцете му бяха покрити с петна от пръст. Държеше шапката в ръцете си.

— Това е Реник, надзирател на златните мини на Шар’Дама Ка — представи го Абан.

Хасик сграбчи стареца и го събори на колене, след което притисна лицето му към земята.

— Достатъчно — нареди Джардир. — Хасик. Остави ни.

Воинът сви устни, ала се поклони и се скри зад вратите.

— Ти, надзирателю Реник, доближи подиума — продължи Джардир. — Разкажи ни какво знаеш за този метал.

Реник приближи, мачкайки шапка в ръце като перачка.

— Както казах на Абан, Ваше Величество. Онуй там е електрум. Веднъж съм го виждал, бях момче в една мина на юг. По скалата си личи. Сребърна жилка се оплела със златна. Рядко става и затова не е много. Мината ви инак е наред.

Наред, помисли си Джардир, сякаш изобщо ме е грижа за златото.

— Можете ли да направите още от това? — попита Джардир.

Миньорът сви рамене.

— Сигурно, ама не и толкоз чисто. Ама ’що? Може да се вземе някаква пара, задет’ е рядко, ама не струва колкот’ чисто злато.

Джардир кимна и отново плесна с ръце, като даде знак на Хасик да изведе мъжа.

— Увери се, че няма да говори с никого — каза той на Абан.

— Вече е сторено. Ще го отведем право в ковачниците, където работят личните ми майстори, и никога никой повече няма да го види. Семейството му ще научи, че е загинал в срутване и ще получи щедра компенсация.