Читать «Дневната война» онлайн - страница 385
Питър В. Брет
— Съветът е добър — съгласи се Иневера.
Джардир отново кимна.
— Но не затова идваш при мен днес, Абан, не съм те повикал. Какво те води от центъра на паяжината ти?
— Хората ми направиха… деликатно откритие — рече Абан. За миг премести поглед към Иневера.
Джардир въздъхна. Никой на никого ли не вярваше в този двор?
— Говори.
Абан се поклони отново и бръкна в джоба на фино изтъкания си кафяв елек върху шарената риза. Извади ръката си — държеше късче сребрист метал.
Иневера се скова, Джардир също незабавно го позна. Мигом скочи от трона си и го грабна от ръката на
— Това е същият метал като този, от който са направени Копието и Короната на Каджи — рече тя и даде глас на мислите на всички.
Абан кимна.
— Металурзите ни отдавна се опитват да отключат тайните на артефактите на първия Избавител. Твърде бледи, за да са от злато, ала не бяха нито сребро, нито платина. Най-добрата ни догадка беше бяло злато, сплав от чисто злато и никел. Бижутерите в базара го използват от векове. — Той се усмихна. — По-евтино е от злато, но се продава за почти два пъти по-висока цена от глупаци, които го мислят за екзотично. Това — и той посочи метала — е електрум.
— Електрум? — попита Джардир.
— Естествена сплав от злато и сребро, доколкото успях да науча — каза Абан.
Джардир присви очи.
— От кого научи?
Абан се обърна и плесна силно с ръце, както бе сторил Джардир преди няколко минути. Хасик се показа на вратата.
— Въведи госта ни — рече Абан.
Хасик го изгледа кръвнишки, ала когато Джардир не се обади, в залата влезе един райзънец. Мъжът беше престарял и примигваше на светлината — лицето ѝ ръцете му бяха покрити с петна от пръст. Държеше шапката в ръцете си.
— Това е Реник, надзирател на златните мини на Шар’Дама Ка — представи го Абан.
Хасик сграбчи стареца и го събори на колене, след което притисна лицето му към земята.
— Достатъчно — нареди Джардир. — Хасик. Остави ни.
Воинът сви устни, ала се поклони и се скри зад вратите.
— Ти, надзирателю Реник, доближи подиума — продължи Джардир. — Разкажи ни какво знаеш за този метал.
Реник приближи, мачкайки шапка в ръце като перачка.
— Както казах на Абан, Ваше Величество. Онуй там е електрум. Веднъж съм го виждал, бях момче в една мина на юг. По скалата си личи. Сребърна жилка се оплела със златна. Рядко става и затова не е много. Мината ви инак е наред.
— Можете ли да направите още от това? — попита Джардир.
Миньорът сви рамене.
— Сигурно, ама не и толкоз чисто. Ама ’що? Може да се вземе някаква пара, задет’ е рядко, ама не струва колкот’ чисто злато.
Джардир кимна и отново плесна с ръце, като даде знак на Хасик да изведе мъжа.
— Увери се, че няма да говори с никого — каза той на Абан.
— Вече е сторено. Ще го отведем право в ковачниците, където работят личните ми майстори, и никога никой повече няма да го види. Семейството му ще научи, че е загинал в срутване и ще получи щедра компенсация.