Читать «Дневната война» онлайн - страница 384

Каквото и друго да чувстваше тя, каквито и други намерения да имаше, тя го обичаше.

О, моя дживах ка, помисли си тъжно Джардир. Колко съм те наскърбил.

— Избавителят не иска смущения, кхафит! — Джардир чу ръмженето на Хасик дори през покритите с гоблени стени и вратата на покоите на Иневера. С короната на главата си можеше да чуе крилете на птиците високо в небето, а неговият аджин’пал не беше тих човек.

Джардир седна в постелята и събуди Иневера. Абан.

Погледна съпругата си и ѝ се усмихна, опитвайки се да предаде цялата любов, която чувстваше към нея, ала знаеше, че не успява. Усмивката на Иневера бе искрена и аурата ѝ върна любовта му със същата сила.

Той я целуна.

— Дългът зове, любима моя.

Тя кимна и му помогна да се облече, преди да подготви и себе си. Когато бяха готови, излязоха от стаята и се върнаха в тронната зала.

Беше празна, но това не бе изненадващо след урока на Асъм. Джардир подуши кръвта на дамаджите по килима.

Посочи към няколко капчици.

— Ичах.

Подуши отново и се обърна два метра встрани.

— Кезан.

Иневера кимна, взе няколко специални парчета плат и внимателно попи колкото можеше повече от кръвта им, за да я използва за заклинанията си. Ако дамаджите му се обърнеха срещу него за това унижение, той искаше да го знае. Неговите синове в племената джама и канджин още бяха в бидотата си на ний’дамати, но сам щеше да ги издигне до дамаджи, ако така племената биха останали обединени.

Качи се по стълбите до Черепния трон и отметна защитеното си наметало, когато седна. Изчака Иневера да се присъедини към него на подиума и плесна силно с ръце. Хасик веднага се показа на прага и се поклони доземи.

— Пусни Абан да влезе — каза Джардир.

Хасик вдигна вежди изненадано, но кимна и след миг се показа и Абан и се поклони, доколкото патерицата му позволяваше.

— Абан, друже! — Джардир направи знак на кхафита да се приближи. Иневера се поразмърда в крайчеца на полезрението му и нямаше нужда да поглежда към аурата ѝ, за да разбере какво чувства тя. Беше виждал аурата и на Абан и знаеше, че и той не питае никаква обич към Първата му съпруга.

Няма значение, помисли си. Ще се научат да се търпят.

Абан спря в основата на подиума, но Джардир отново му даде знак.

— Може да изкачиш три стъпала — и се усмихна, — по едно за всеки твой крак.

Абан се подсмихна и потупа крака си с патерицата.

— Съпругите ми щяха да ви кажат, че при това условие мога да изкача и четвърто стъпало.

За изненада на Джардир Иневера се засмя и Джардир кимна.

— Помня те още в бидо и мисля, че съпругите ти просто те ласкаят, но ми харесва как се смее моята дамаджа. Може да изкачиш и четвърто стъпало.

Абан бързо го стори, без да се чуди на късмета си.

— Посъветвахме се относно плана ти и според нас е добър — каза Джардир. — Ще нападнем Пристан по първи сняг. Започни приготовленията, но не казвай нищо на никого.

Абан се поклони.

— Колкото повече пазим тайната, толкова по-малко възможности ще имат лактънците за бягство. Ако зависеше от мен, дори генералите ти нямаше да знаят, докато не настане моментът на нападението.