Читать «Дневната война» онлайн - страница 384
Питър В. Брет
Каквото и друго да чувстваше тя, каквито и други намерения да имаше, тя го обичаше.
— Избавителят не иска смущения,
Джардир седна в постелята и събуди Иневера.
Погледна съпругата си и ѝ се усмихна, опитвайки се да предаде цялата любов, която чувстваше към нея, ала знаеше, че не успява. Усмивката на Иневера бе искрена и аурата ѝ върна любовта му със същата сила.
Той я целуна.
— Дългът зове, любима моя.
Тя кимна и му помогна да се облече, преди да подготви и себе си. Когато бяха готови, излязоха от стаята и се върнаха в тронната зала.
Беше празна, но това не бе изненадващо след урока на Асъм. Джардир подуши кръвта на
Посочи към няколко капчици.
— Ичах.
Подуши отново и се обърна два метра встрани.
— Кезан.
Иневера кимна, взе няколко специални парчета плат и внимателно попи колкото можеше повече от кръвта им, за да я използва за заклинанията си. Ако
Качи се по стълбите до Черепния трон и отметна защитеното си наметало, когато седна. Изчака Иневера да се присъедини към него на подиума и плесна силно с ръце. Хасик веднага се показа на прага и се поклони доземи.
— Пусни Абан да влезе — каза Джардир.
Хасик вдигна вежди изненадано, но кимна и след миг се показа и Абан и се поклони, доколкото патерицата му позволяваше.
— Абан, друже! — Джардир направи знак на
Абан спря в основата на подиума, но Джардир отново му даде знак.
— Може да изкачиш три стъпала — и се усмихна, — по едно за всеки твой крак.
Абан се подсмихна и потупа крака си с патерицата.
— Съпругите ми щяха да ви кажат, че при това условие мога да изкача и четвърто стъпало.
За изненада на Джардир Иневера се засмя и Джардир кимна.
— Помня те още в бидо и мисля, че съпругите ти просто те ласкаят, но ми харесва как се смее моята
Абан бързо го стори, без да се чуди на късмета си.
— Посъветвахме се относно плана ти и според нас е добър — каза Джардир. — Ще нападнем Пристан по първи сняг. Започни приготовленията, но не казвай нищо на никого.
Абан се поклони.
— Колкото повече пазим тайната, толкова по-малко възможности ще имат лактънците за бягство. Ако зависеше от мен, дори генералите ти нямаше да знаят, докато не настане моментът на нападението.