Читать «Дневната война» онлайн - страница 383

— А тази паяжина?

Иневера вдигна рамене.

— Не мога да ти кажа нищо за нея.

— Няма ли да се опиташ да ме отклониш от пътя? — попита той.

Неговата дживах ка поклати тъжно глава.

— Това е иневера. Ти си този, който трябва да тържествува в Шарак Ка, съпруже.

Или да загуби. Иневера не го каза, но думите личаха ясно в аурата ѝ. Успехът му не беше гарантиран.

— Къде ще нанесат най-тежкия си удар демоните? — попита Джардир. Това беше най-неотложният въпрос. — Къде да разположа силите си?

Иневера хвърли заровете си и дълго се взира в резултата. Накрая въздъхна.

— Не знам. Твърде много променливи има. Ще опитам отново следващите дни.

— Опитвай всеки ден — рече Джардир. — Сто пъти, ако е нужно. Нищо не е по-важно от това.

Иневера се поклони леко и вдигна заровете си за последно.

— Сега ще хвърлим за идното утро.

Джардир кимна. Правеха това всяка нощ почти двайсет години. В някои дни заровете не му казваха нищо — поне нищо, което Иневера да сподели, — но понякога го предупреждаваха за скрити ножове и отрова, както и кога да е готов да се възползва от някое преимущество.

Иневера покапа последната му кръв в купичката си и разклати костите, след което произнесе думите, които Джардир бе чувал безброй пъти.

— Животодаряващи Еверам, Приносител на вечния пламък, чуй просбата ми: дай на този свой нищожен слуга познание за бъдното. Разкажи ми за Ахман, син на Хошкамин, последен от рода на Джардир, седми син на Каджи.

Тя хвърли заровете и те се пръснаха нашироко, символите запулсираха.

— Ще дадеш могъщ дар на дама’тингите днес — каза Иневера.

— Колко съм великодушен — отбеляза Джардир. Не видя измама у съпругата си, но това не значеше, че ще даде дара си драговолно, нито пък че няма да е нещо, което ще измъкнат от него с лукавство.

Иневера не показа с нищо, че го е чула.

— Ще спечелиш още воини тази вечер, но утре ще изгубиш други.

— Ще спечеля през нощта? Ще изгубя през деня? Как е възможно това?

— Не знам — отвърна Иневера, но Джардир долови по аурата ѝ, че думите ѝ са само наполовина верни, и отново потисна изблик на гняв. Какви тайни криеше от него? Как да поведе хората си към победа, когато собствената му съпруга пазеше тайни за воините му?

Както често напоследък през последните седмици, мислите му отново се обърнаха към Лийша Пейпър. Онази жена също можеше да е вбесяваща по свой си начин, но Джардир не мислеше, че някога го е лъгала. Щеше му се тя да е сега до него, а не тази… тунелна змия.

— Скоро след изгрев-слънце утре, неочакван вестоносец ще ти донесе лоши новини — продължи Иневера.

— Това се случва всеки ден — отвърна Джардир, почти изгубил интерес.

Иневера поклати глава.

— Този е минал през смъртта, за да донесе вестта си.

Това върна вниманието на Джардир и той вдигна глава. Иневера бе присвила очи в заровете.

— Вестта ще ти донесе болка.

Не видя измама, ала докато говореше, аурата ѝ пулсираше. В изражението ѝ нямаше никаква следа от това, но за неговите очи бе ясно като бял ден.

Съчувствие. Без дори да разбере причината, сърцето ѝ се бе свило за него. Неговата болка бе и нейна.

Той се пресегна към нея — гневът му се беше изпарил — и нежно докосна лицето ѝ. Тя го погледна и аурата ѝ се озари както никога преди.