Читать «Дневната война» онлайн - страница 382

Джардир се намръщи. Знаеше, че Джаян и Асъм жадуват за трона. Може би наистина щеше да е най-добре да направи от второто момче андрах.

— А имам ли синове, достойни да седнат на него в мое отсъствие, а след това да станат, когато се върна?

Иневера поряза и своята ръка за следващото хвърляне. Разгледа разположението на заровете само за секунда, преди да вдигне поглед.

— Не.

— Не? — попита Джардир. — Само „не“?

Иневера вдигна рамене.

— И на мен не би ми се искало да е така, съпруже, но заровете са недвусмислени. Хвърляла съм заровете за хиляди мъже и никога не съм откривала втори с твоя потенциал.

Ето. Виждаше се красноречиво в аурата ѝ, сияеше като фар през маската на спокойствието ѝ на дама’тинга.

Лъжеше. Имаше друг.

Изпълни го гняв. Кой беше този мъж или момче? Защо тя го защитаваше? Нима възнамеряваше да го замени, ако се окажеше твърде опърничав?

Той прегърна емоцията още щом тя се прояви, и не показа нищо от нея пред съпругата си. Не беше манипулатор като Иневера или Абан, не криеше истината, не пропускаше нищо и не подвеждаше, но се учеше да пази мислите си за себе си, така както в шарусахк отказваше на противника си да се възползва от неговата собствена енергия. Остави това за после — сега имаше по-важни въпроси.

— Как мога да победя враговете си, когато настъпи Новолунието? — попита той.

Иневера отново поръси кръвта му върху заровете и ги хвърли на пода. Видя нещо, от което аурата ѝ се изостри като коса, и тя запълзя на колене и длани, за да огледа заровете от всички страни. Прозрачното ѝ облекло се опъна по нея и ѝ придаде вид, готов за сношение, ала растящата аура на страх изтика всички подобни мисли от ума му. Виждаше нещо, което не искаше да му каже, и търсеше начин да го скрие. Искаше да ѝ се разкрещи, да я накара силом да му разкрие какво вижда, но с мъка запази спокойствие.

Накрая тя вдигна глава към него.

— Избавителя трябва да излезе сам в нощта, за да ловува в центъра на паяжината, или всичко ще е изгубено, когато Алагай Ка и князете му дойдат. Но дори да оцелееш, цената ще е тежка.

Страхът в аурата ѝ сякаш се пресегна и достигна и него. Не искаше той да рискува живота си. Защо? От любов ли, или заместникът просто още не бе готов? Нямаше как да разбере. Той се възненавидя, задето си мислеше подобни неща, но тя неведнъж го бе подлъгвала.

— Князе? — попита той вместо това. — Колцина? Каква паяжина?

— Ще се надигнат седмина, по един за всеки пласт от бездната на Ний — рече Иневера, — но само трима ще нападнат Дара на Еверам.

— Само, казваш. — Джардир поклати глава. — Брадати Еверам. Един почти ни унищожи.

— Тогава ти не беше подготвен — каза Иневера.

— Вмъкна се в палата ми, Иневера — каза Джардир, — промъкна се покрай най-добрите ни защити, сякаш ги нямаше.

— Оттогава сме добавили допълнителни — каза Иневера, — князете на алагаите няма ги преодолеят толкова лесно сега, а аз ще хвърля заровете, за да открия най-слабите точки в мрежата ни и да ги подсиля.

Джардир кимна.