Читать «Дневната война» онлайн - страница 381

Но това бяха повърхностни чувства. В сърцевината на аурата ѝ всичко бе спокойно, докато поръсваше кръв върху заровете, мълвеше молитвите си и накрая ги раздруса. Както винаги, зловещото сияние между пръстите ѝ го смути.

Иневера хвърли заровете и прекара няколко секунди в разглеждане на подредбата. Джардир пък разглеждаше аурата ѝ, търсейки знаци за това, което би могла да каже. Не беше доволна от резултата, това поне се виждаше ясно.

— Не може да се върнеш назад — каза тя, без да отделя очи от късчетата кост. — И не можеш да си позволиш застой. Единственият път е напред. Планът на кхафита — тя просъска думата — ще спести много смърти.

— Повече ще могат да се бият в Шарак Ка — рече Джардир.

— Или да ти се противопоставят по-късно — отбеляза тя. Беше добро предупреждение, но аурата ѝ подсказваше, че думите ѝ са по-скоро предизвикани от огорчението да трябва да се съгласи с Абан.

— Това е риск, който трябва да поема — рече Джардир. — Какво още казват заровете? Поне веднъж ми кажи всичко и си спести преструвките!

Аурата на Иневера проблесна, стъпвай леко, съпруже. Искаше да го впечатли, ала горделивостта ѝ бе планина. Не можеше да се разпорежда с нея, както го правеше с дамаджите.

— Гибел ще връхлети армиите на Избавителя, ако поемат на север с още непокорени врагове в гръб. — Тя наклони глава и огледа заровете от друг ъгъл. — Не можеш да пристигнеш в Хралупата, без да си завладял Лактън, не можеш да завладееш Анжие без Хралупата до себе си.

— Поне за това не се тревожа — рече Джардир. — Хралупата ще ме последва, когато ги повикам.

Над Иневера призрачно се оформи силуетът на господарката Лийша, свързан с дамаджата чрез омраза, ревност и гняв. И преди бе виждал тези връзки у жена си, но този път в основата имаше и искрено съмнение. Иневера не вярваше, че Хралупата е толкова сигурен съюзник, колкото си мислеше той. Смяташе го за глупак, задето така им се доверява.

— Няма да спечелиш верността на Хралупата, ако не убиеш Защитения. Онзи, когото наричат Избавителя.

От аурата ѝ ясно личеше, че мнението е нейно, а не на заровете, но съветът все така бе добър. Лийша го обичаше, в това той не се съмняваше, и бе орисана да се венчае за него и така да му отдаде племето си, но не и преди да повали в прахта лъжливия Избавител.

Той кимна.

— Има ли още?

По аурата на Иневера пробягна отново раздразнение, ала не се отрази нито в лицето ѝ, нито в осанката. Очите ѝ бавно следяха десетките символи по заровете, които просветваха с различна сила, а дамаджата следваше техните пътища на смисъл. Той познаваше някои от символите, но цялостния смисъл вечно му убягваше. От време на време му хрумваше да заповяда на дама’тингите да го научат да чете заровете, но знаеше, че щяха да го отбягнат, а Иневера щеше да намери начин да го предотврати. Дори Евджахът твърдеше, че гадаенето е женско изкуство.

Накрая Иневера издума:

— Трябва да поведеш сам армиите си, ако искаш да спечелиш Дневната война, но не оставяй Черепния трон празен задълго. Имаш петдесет и двама синове и всички ще го гледат жадно.