Читать «Дневната война» онлайн - страница 380

Оттатък стаята се чуха изплющяване и крясък. Дамаджи Кезан явно беше забравил уроците си за прегръщане на болката. Това напомняне бе добро. Алеверак го нахока за слабостта и след втория удар имаше само изсумтяване. След третия — тишина.

Без да си прави труда да пали лампа, Иневера отиде да затвори дебелите завеси край прозорците. Когато Иневера ги остави в мрак, сетивата на Джардир се разбудиха.

Короната на Каджи винаги бе давала защитен взор на приносителя си, подобно на монетите по веждите на Иневера, но от битката с мисловния демон насам, когато по-тайнствените сили на Короната се бяха проявили, Джардир можеше да вижда аури около хората, които му подсказваха чувствата и намеренията им. Внезапно безбрежната мъдрост на Каджи започна да става обяснима. С взора на короната, с който можеше да вижда в сърцата на хората, Джардир можеше да надмине предшественика си.

Нещо повече, беше разбрал, че може само със силата на желанието си да се възползва от мощта на короната и копието. През деня можеше да извлича от тях, за да се лекува, да пренебрегва изтощението или да си придава свръхчовешка сила и скорост. Беше огромно преимущество, но не и без недостатъци.

В мрака много от тези недостатъци изчезваха. Могъществото му се простираше толкова надалеч, колкото никога преди не бе подозирал, но в лицето на идващото Новолуние се боеше, че това няма да е достатъчно.

Иневера отиде при любимата си възглавница за гадаене, а Джардир се разположи на тази срещу нея, както му бе привично. Отвън бе започнало наказанието на дамаджи Ичах, който се срамеше с ридания. Джардир върна вниманието си върху Иневера, когато тя извади закривеното острие, с което го бе порязвала безброй пъти през годините.

— Какво да попитам първо? — започна тя.

Аурата ѝ запулсира при думата първо и Джардир разбра, че вече е използвала заровете за целите си. Това не беше лъжа, по-скоро нещо скрито от него, но му подсказа много. Иневера винаги пазеше кроежите си в тайна, макар да настояваше да узнава неговите.

Джардир нави ръкава си. Тя притисна острия връх в една от вените му и наклони малка купичка под струйката кръв. Когато тя се напълни, Иневера притисна палец върху раната и посегна към торбичката си с лековити билки.

— Няма нужда — каза Джардир и извлече капчица магическа сила от копието до него. Вдигна ръка пред очите на съпругата си, за да ѝ покаже как е спряла кръвта и как се затваря раничката. Иневера изгледа изненадано излекуването, но той не ѝ даде време да зададе въпрос.

— Да започнем с плана на Абан да нападне Пристан по първи сняг. Трябва скоро да започнем приготовления, ако искаме да се възползваме от изненадата.

При името на Абан през аурата на Иневера пробягна вълна на омраза. Джардир знаеше, че тя вини кхафита за разцеплението помежду им и не му вярваше доникъде. Иневера нямаше търпение да покаже колко по-полезна от него може да бъде, като отбележи грешките в плана му и предложи по-добър.