Читать «Дневната война» онлайн - страница 378

— Как смееш, момче?! — викаше Кезан.

— Скандално! — ръмжеше Ичах.

Асъм само се усмихна.

— Виждате ли, дамаджи? Вече започнахте да се съгласявате.

Кезан и Ичах така почервеняха от възмущение, че Джардир си помисли, че ще се пръснат.

Внимавай, сине мой, помисли си. Могъщи врагове си създаваш.

Другите духовници добавиха гласовете си към негодуващия хор. Никой дамаджи не бе бичуван от векове и със сигурност не по заповед на новоизлюпен дама, който нямаше още осемнайсет. Смятаха се за така недосегаеми във властта си през годините, че мислеха, че законите на другите мъже не се отнасят за тях. Дори Ашан, уверен в благоразположението на Избавителя и чичо на Асъм, наблюдаваше момчето с неудовлетворение.

Дамаджи’тингите само гледаха случващото се мълчаливо.

— Брат ми отново доказва, че не е наследник на нищо — рече Джаян подигравателно, но Асъм не трепна. Нямаше вид на наследник на нищо.

Има вид на андрах, помисли си Джардир. Сякаш назначението му е предварително решено.

Джардир помисли. Асъм майсторски го бе притиснал в ъгъла. Ако последваше решението на Джаян, нямаше да реши нищичко, само би смутил по-малкия си син. Ако приемеше неговото решение обаче…

Само дамаджи Алеверак — някога непримирим враг на Джардир, а сега един от най-доверените му съветници — изглеждаше необезпокоен. Алеверак също създаваше грижи на Джардир, но беше мъж на честта, както и храбър и верен лидер на хората си, а не просто деспот като повечето си събратя в съвета. Никога не би се държал толкова глупаво, колкото тези двамата, а и да го стореше, щеше просто да свали робата си и да приеме наказанието, без да изгуби и капчица достойнство. Но дори Алеверак не би предложил бичуване насред всички в съвета. Прямотата на Асъм бе добре дошла промяна.

Джардир погледна към Алеверак и побелелият духовник кимна лекичко, жест, изгубен насред суматохата. И той носеше алагайска опашка.

— Дамаджата! — провикна се откъм вратата Хасик. Всички мъже вдигнаха моментално глави, забравили за спора си при появяването на Иневера.

Наистина спира дъха. Джардир не откъсваше поглед от Първата си съпруга, а всички останали в съвета ѝ се поклониха.

Иневера кимна, приемайки оказаното уважение, но не направи крачка към трона. Докосна леко кесията си с хора и наклони глава към покоите си. Човек нямаше как да пропусне значението.

Новите ѝ алагай хора най-сетне бяха готови.

Джардир почти се замая от чувствата, което това пораждаше у него. Двайсет и пет години наред бе буквално роб на алагай хората, целият му житейски път се диктуваше от тях. През последните две седмици се чувстваше по-свободен, отколкото можеше да си представи, лишен от техния гнет.

Но със свободата идваше несигурност. От една страна, бе пленник на заровете, а от друга — това му даваше власт. В тези хвърляния имаше истини, които му бяха крайно необходими, за да спечели Дневната война и Шарак Ка. Проблемът бе, че истините им минаваха през Иневера, а тя сама решаваше кое да сподели и кое да запази за себе си.

Той върна вниманието си върху дамаджите, който още чакаха в шокирано мълчание за решение на дребнавата си драма.