Читать «Дневната война» онлайн - страница 377

Джардир се чувстваше по-силен от всякога в живота си и мускулите му почти не побираха енергията му, но и никога не се чувстваше по-уморен от моментите, когато трябваше да слуша караниците на дебели старци по поредния безсмислен политически въпрос, докато се чертаеха разделителните линии в Шарак Ка.

Не бяха само джама и канджин. Племената бяха обединени от години и макар и по-богати откогато и да било, още си намираха причини да се обиждат едни на други. Дамаджите притежаваха властта да спрат всичко това, но и сред тях тлееше омраза, не по-слаба от тази сред простолюдието. Тези мъже бяха захвени и само вътрешната им йерархия имаше значение за тях.

Забеляза, че дамаджите го гледат и осъзна, че е спрял да слуша. Очакваха декрет, а той нямаше представа за какво. Някакво късче оспорвана земя…

Джардир погледна към Джаян в основата на подиума си.

— Джаян, сине мой, какво мислиш за тази величайша криза между джамаите и канджините? — Не направи опит да скрие неудоволствието в тона си.

Джаян се поклони ниско.

— Джамаите имат право да бъдат обидени, Татко. — Джардир видя как дамаджи Кезан се изпъчва. — Но канджините — също.

Ичах също се поизправи.

Джардир кимна.

— А на мое място как би се справил с това?

И двамата дамаджи с изненада се обърнаха към младия Шарум Ка. Обикновено Шарум Ка служеше на съвета, а не обратното, а и Джаян беше само на деветнайсет. С изключение на Ашан, в съвета нямаше мъж под шейсетгодишна възраст.

Джаян отново се поклони.

— И двете племена са се доказали като недостойни за земята. Бих я конфискувал в името на войната.

Разбира се, помисли си Джардир. Джаян не бе останал доволен от трите милиона драки, които получи, но и Джардир видя неловкия му отчет на военната такса и успя да прочете между редовете. Единственият от синовете ми с дворец и вече го иска по-величествен от тези на всички останали.

След това обърна глава към Асъм, който стоеше до дамаджи Ашан и дама Асукаджи.

— А ти, Асъм? Съгласен ли си с брат си?

Асъм също се поклони.

— Земите са без стойност, Татко, и няма да разрешат истинския проблем.

— А какъв е той, сине мой? — попита Джардир.

— Че Шарак Ка наближава, а дамаджите продължават да губят времето на Избавителя с дреболии, за които и деца биха се разбрали.

Откъм дамаджите избухна ропот. Джардир удари копието си в подиума.

— Тишина!

Моментално всички в помещението замлъкнаха. Джардир продължаваше да гледа Асъм.

— А решението ти какво би било?

— Нека дамаджите се разберат помежду си. — Асъм се обърна към двамата дамаджи със студен глас. — И нека получат по три удара на голо с опашката на алагая, за да се мотивират.

Той свали ръка към шипестия камшик, който носеше на колана си. Всеки дама имаше по един такъв — символ на новата власт, която получаваше заедно с белите одежди, — но през вековете модата човек да го носи със себе си бе отмряла и се беше върнала едва с Асъм. Сега все повече и повече дамати носеха оръжия.

За миг всички се смълчаха, но след това целият двор изригна в гневни викове.