Читать «Дневната война» онлайн - страница 376
Питър В. Брет
С помощта на рогове и ракети Тамос се ориентираше къде по границата защитниците имат нужда от помощ. Жонгльорите на Роджър изтикваха демоните назад и ги объркваха, когато дърварите нападаха, а Колив и останалите
Отиде в личната си стая в лечебницата, за да провери как е Роджър. Той беше подпрян на бюрото ѝ, цялата му глава в превръзки, а Аманвах и Сиквах се редуваха да му задават въпроси и да му говорят, за да го държат буден и нащрек. Аманвах беше използвала своите последни два
— Как е той? — попита Лийша.
— Ще се възстанови — отвърна Аманвах. — Заровете ми казват, че Еверам още има нужда от него.
— Има нужда от всички ни.
— Моят народ смята
Лийша поклати глава.
— Не можем да си позволим да понасяме такива загуби. Ще трябва да подсилим още повече големите си защити и да махнем хората от улиците по Новолуние. Да изкопаем мазета, тунели, канали…
— Трябва да построите Подземен град — каза Аманвах.
— Добре като за начало — някой се обади зад нея, — но няма да е достатъчно.
Лийша се обърна и се ококори.
— Арлен! — провикна се и се хвърли на врата му, преди да се замисли. Той отвърна нежно на прегръдката ѝ и за пръв път през тези дни Лийша усети капчица надежда. — Благодаря на Създателя, че си добре. Няма да оцелеем още едно Новолуние без теб.
Арлен я изгледа тъжно.
— Може и да се наложи. Аз съм причината Умовете да са дошли тук. Цялата вина е моя.
— Това не е… — Започна Лийша.
— Демоните бяха в главата ми, Лийша — прекъсна я Арлен. — Чух плановете им и по-лошо, те чуха моя. Знаят всичко, което знам и аз, включително плановете ми за Джардир, как мисля да обърна нападението срещу тях. Всичко, което кроях, безсмислено само в един миг.
Вдигна глава и срещна погледа на Аманвах.
— Трябва да направим нещо, което няма да очакват.
Двайсет и шеста глава
Шарум’тингите
333 г. СЗ, Лято
Четиринайсет Зазорявания преди Новолуние
— Как смееш да сучеш лъжите си в двора на Избавителя — извика
— Лъжи?! — изрева
Ичах и Кезан поначало не бяха в особено добра форма, но през последните месеци бяха качили още повече килограми. На практика всеки красианец бе наддал, откакто бяха завладели богатите зелени земи, но малцина — толкова много.
Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, Шар’Дама Ка и най-могъщ човек в света наблюдаваше караницата на духовниците и трябваше да потисне порива да окървави копието си и в двамата. Джамаите и канджините непрестанно се препираха.