Читать «Дневната война» онлайн - страница 376

С помощта на рогове и ракети Тамос се ориентираше къде по границата защитниците имат нужда от помощ. Жонгльорите на Роджър изтикваха демоните назад и ги объркваха, когато дърварите нападаха, а Колив и останалите шаруми все се оказваха в най-свирепите сражения.

Отиде в личната си стая в лечебницата, за да провери как е Роджър. Той беше подпрян на бюрото ѝ, цялата му глава в превръзки, а Аманвах и Сиквах се редуваха да му задават въпроси и да му говорят, за да го държат буден и нащрек. Аманвах беше използвала своите последни два хора, за да затвори раната, но и така бе понесъл тежка травма на главата и имаше възможност, ако припадне, да не се събуди повече.

— Как е той? — попита Лийша.

— Ще се възстанови — отвърна Аманвах. — Заровете ми казват, че Еверам още има нужда от него.

— Има нужда от всички ни.

— Моят народ смята чините за слаби — рече Аманвах, — но баща ми спомена колко е силно племето от Хралупата. И в това, както и във всичко друго, беше прав. Хората ти отдадоха голяма чест на Създателя през това Новолуние. Ще се надигнете, по-силни от всякога.

Лийша поклати глава.

— Не можем да си позволим да понасяме такива загуби. Ще трябва да подсилим още повече големите си защити и да махнем хората от улиците по Новолуние. Да изкопаем мазета, тунели, канали…

— Трябва да построите Подземен град — каза Аманвах.

— Добре като за начало — някой се обади зад нея, — но няма да е достатъчно.

Лийша се обърна и се ококори.

— Арлен! — провикна се и се хвърли на врата му, преди да се замисли. Той отвърна нежно на прегръдката ѝ и за пръв път през тези дни Лийша усети капчица надежда. — Благодаря на Създателя, че си добре. Няма да оцелеем още едно Новолуние без теб.

Арлен я изгледа тъжно.

— Може и да се наложи. Аз съм причината Умовете да са дошли тук. Цялата вина е моя.

— Това не е… — Започна Лийша.

— Демоните бяха в главата ми, Лийша — прекъсна я Арлен. — Чух плановете им и по-лошо, те чуха моя. Знаят всичко, което знам и аз, включително плановете ми за Джардир, как мисля да обърна нападението срещу тях. Всичко, което кроях, безсмислено само в един миг.

Вдигна глава и срещна погледа на Аманвах.

— Трябва да направим нещо, което няма да очакват.

Двайсет и шеста глава

Шарум’тингите

333 г. СЗ, Лято

Четиринайсет Зазорявания преди Новолуние

— Как смееш да сучеш лъжите си в двора на Избавителя — извика дамаджи Кезан от племето джама.

— Лъжи?! — изрева дамаджи Ичах от канджините и поморавя. — Ти си този, от чийто език капят фалшиви свидетелства. Знаеш прекрасно, че…

Ичах и Кезан поначало не бяха в особено добра форма, но през последните месеци бяха качили още повече килограми. На практика всеки красианец бе наддал, откакто бяха завладели богатите зелени земи, но малцина — толкова много.

Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, Шар’Дама Ка и най-могъщ човек в света наблюдаваше караницата на духовниците и трябваше да потисне порива да окървави копието си и в двамата. Джамаите и канджините непрестанно се препираха.