Читать «Дневната война» онлайн - страница 375
Питър В. Брет
Арлен се отдръпна назад.
— Рена е там сама?
И просто ей така той се превърна в дим и остави ръцете ѝ празни.
Арлен се материализира миг по-късно в Гробището и веднага забеляза Рена, на лакти и колене. Останалите Дървени войници стояха в полукръг край нея и образуваха стена от неунищожимите си щитове, за да я защитят, докато тя се мъчеше да се надигне.
Но Арлен виждаше, че няма да успее. Аурата ѝ примигваше и само след секунди тя щеше да припадне.
Веднага отиде при нея, без да си прави труда да рисува защити, а само постави ръка на рамото ѝ. Пресегна се през нея в голямата защита и усети силата ѝ. Връзката, която образуваше защитната мрежа край околията, вече я нямаше, но ключовата защита на Хралупата беше най-силната от всички, много повече магия, отколкото би могъл да използва когото и да било.
Той извлече мощ оттам през Рена, докато аурата ѝ не се възстанови лека-полека, а защитите по кожата ѝ се разгоряха отново от само себе си.
— Арлен — едва промълви тя и се хвърли на врата му със страстна и дълга целувка.
Арлен я погледна в очите.
— Обещах, че ще умра, преди да дам Хралупата на демоните, Рен. И ти ли наистина го мислеше, когато го каза?
Рена кимна.
— Всяка думичка.
Арлен отново я целуна. Поотдръпна се и улови ръката ѝ здраво.
— Тогава — с мен. — Двамата се преизпълниха с магия от голямата защита.
— Отворете щитовете! — извика Арлен и Дървените войници се разтвориха в две редици, за да открият гледката към врага. Като един, двамата вдигнаха ръце, за да рисуват защити във въздуха.
Когато зората дойде и разбиващите се канари, експлодиращите фойерверки и писъците на болка спряха, Лийша плака. Последните нотки на
Бяха оцелели.
Ранените бяха толкова много, че тя се беше принудила да ги подрежда първо на площада, а след това — по улиците. Смърт цареше навсякъде, ала тя нямаше време, нито помощници, та да мести телата. Хиляди мъртви и ранени лежаха едни до други. Дори тези, останали на крака, изглеждаха полумъртви. Никой не беше спал от дни.
Премести натъжен поглед върху Свещения дом, където бяха дали последен отпор в Битката за Хралупата — сега покривът бе порутен от няколко канари. Може би така бе по-добре, след като пастир Хейс строеше катедралата си, която щеше да я замени. Нови Райзън бе изравнен със земята, както и вече горчиво именуваният Сладка утеха, но в другите окръзи защитите бяха издържали.