Читать «Дневната война» онлайн - страница 375

Арлен се отдръпна назад.

— Рена е там сама?

И просто ей така той се превърна в дим и остави ръцете ѝ празни.

Арлен се материализира миг по-късно в Гробището и веднага забеляза Рена, на лакти и колене. Останалите Дървени войници стояха в полукръг край нея и образуваха стена от неунищожимите си щитове, за да я защитят, докато тя се мъчеше да се надигне.

Но Арлен виждаше, че няма да успее. Аурата ѝ примигваше и само след секунди тя щеше да припадне.

Веднага отиде при нея, без да си прави труда да рисува защити, а само постави ръка на рамото ѝ. Пресегна се през нея в голямата защита и усети силата ѝ. Връзката, която образуваше защитната мрежа край околията, вече я нямаше, но ключовата защита на Хралупата беше най-силната от всички, много повече магия, отколкото би могъл да използва когото и да било.

Той извлече мощ оттам през Рена, докато аурата ѝ не се възстанови лека-полека, а защитите по кожата ѝ се разгоряха отново от само себе си.

— Арлен — едва промълви тя и се хвърли на врата му със страстна и дълга целувка.

Арлен я погледна в очите.

— Обещах, че ще умра, преди да дам Хралупата на демоните, Рен. И ти ли наистина го мислеше, когато го каза?

Рена кимна.

— Всяка думичка.

Арлен отново я целуна. Поотдръпна се и улови ръката ѝ здраво.

— Тогава — с мен. — Двамата се преизпълниха с магия от голямата защита.

— Отворете щитовете! — извика Арлен и Дървените войници се разтвориха в две редици, за да открият гледката към врага. Като един, двамата вдигнаха ръце, за да рисуват защити във въздуха.

Когато зората дойде и разбиващите се канари, експлодиращите фойерверки и писъците на болка спряха, Лийша плака. Последните нотки на Песента на Новолунието отекнаха, когато жонгльорите на Роджър пуснаха инструментите си със схванати и кървящи пръсти. Последва миг тишина, а после — нестроен възглас на радост из цялата Хралупа.

Бяха оцелели.

Някои от нас, поправи се Лийша, докато се взираше в покровите и телата под тях, пръснати навред из Гробището. Битката не беше приключила, когато Арлен и Рена се строполиха от изтощение. От останалите окръзи пристигнаха подкрепления, когато на всички им стана ясно, че демоните натискат с всичките си сили към центъра на Хралупата, и последваха още сражения. Арлен и Рена дотогава бяха унищожили повечето от по-големите демони и бяха лишили останалите от амуниции. Всичко премина в близък бой, зъби и нокти срещу защитена стомана, а Гаред и Тамос предвождаха щурм след щурм.

Ранените бяха толкова много, че тя се беше принудила да ги подрежда първо на площада, а след това — по улиците. Смърт цареше навсякъде, ала тя нямаше време, нито помощници, та да мести телата. Хиляди мъртви и ранени лежаха едни до други. Дори тези, останали на крака, изглеждаха полумъртви. Никой не беше спал от дни.

Премести натъжен поглед върху Свещения дом, където бяха дали последен отпор в Битката за Хралупата — сега покривът бе порутен от няколко канари. Може би така бе по-добре, след като пастир Хейс строеше катедралата си, която щеше да я замени. Нови Райзън бе изравнен със земята, както и вече горчиво именуваният Сладка утеха, но в другите окръзи защитите бяха издържали.