Читать «Дневната война» онлайн - страница 374

— Нямам време за тези глупости, Сиквах — каза Лийша и понечи да избута момичето.

Сиквах обаче беше по-бърза, улови ръката на Лийша и я завъртя. Лийша се оказа засилена в противоположния край на стаята, залитна и едва успя да остане на крака.

— Погрижи се за останалите — каза Сиквах с тежкия си акцент. — Ние ще се погрижим за съпруга си.

Лийша си пое дъх да оспори думите ѝ, ала тогава се показаха и другите ранени, така че и тя, и останалите жени се оказаха с предостатъчно работа.

Докато работеха, звуците от битката наближиха сякаш твърде много. Демоните бяха на границата, което значеше, че Рена Танър е последната им защита. Лийша знаеше, че жената ще се постарае, но още не бе дори полунощ. Можеше ли да удържи цялото Ядро до зората?

Лечебницата се разтресе, когато нещо огромно се стовари на земята отпред.

Явно не.

— Създателю — прошепна Лийша тихо, за да не я чуят останалите, — знам, че помагаш на тези, които си помагат сами, но определено ще ни дойде добре някое чудо.

Не очакваше отговор, но като че ли го получи миг след това, когато цялата постройка сякаш искаше да се изправи на крака. Трясъкът бе оглушителен и тавански греди изпопадаха на пода насред прах и отломки.

— Арлен! — извика Лийша. Стаята му беше на втория етаж. Изтича нагоре с кърпа пред устата, въпреки че и така се задави от прахта.

Вторият етаж отчасти се беше срутил. Някаква канара беше минала през зданието от край до край, беше отнесла част от покрива и няколко стени. Лийша се опита да не мисли за жертвите в унищожените стаи и си проправи път към уединеното помещение, където Арлен още лежеше в несвяст.

Най-страшните ѝ опасения се потвърдиха, когато влезе през дупката на мястото на вратата. Част от покрива беше открит към небето и леглото бе затрупано под купчина отломки от една от стените.

Лийша заотстъпва от ужасната гледка, докато не опря гръб в една от останалите цели стени. Плъзна се по нея на пода и се затресе.

— Свърши се — прошепна. — Всички ще умрем.

Но след това отломките започнаха да се надигат. Нов прахоляк изпълни въздуха, когато от купчината камъни се разместиха греди. Насред всичко се намираше Арлен Бейлс, а защитите му светеха ярко, докато бавно вдигаше ръце и държеше всичко над главата си, достатъчно, за да се измъкне изпод останките.

Лийша го гледаше безмълвно как крачи към нея като сераф на самия Създател. Обикновено първа отричаше, че Арлен е пратен от Небесата, но и тя се усъмни, когато той се пресегна със сияеща ръка.

— Избавителю — прошепна тя, хвана ръката му и му позволи да я вдигне на крака. Поде я, когато тя се препъна и за миг останаха на по-малко от ръка разстояние.

Арлен постави нежно длан на лицето ѝ.

— Само аз съм, Лийша. Арлен Бейлс.

Тя отвърна на жеста.

— Понякога е трудно човек да прецени.

— Какво става? — попита Арлен. — Последно помня, че унищожавах амунициите на демоните…

— Преди два дни — отвърна Лийша. — Нови Райзън падна. Демоните са на ръба на Гробището. Рена ги удържа.