Читать «Дневната война» онлайн - страница 373

Пренебрегна по-слабите демони и се съсредоточи върху каменните, като рисуваше огнени и ударни защити, насочвайки магията към процепите в броните им. Улучваше рамене и колене, не я вълнуваше толкова дали ще ги убие, колкото да им попречи да хвърлят смъртоносните си канари.

Тази нощ успя да издържи повече, ала бързо стигна до границата си, замаяна и сякаш обгорена отвътре.

Демоните все така прииждаха. Рена падна на коляно, подпря се на паветата с една ръка и отново извлече от магията.

Мускулите на Лийша като че се връзваха на възли, когато до лечебницата ѝ долетяха звуците от битката. Ранените бяха твърде много, за да ги преместват, а и къде щяха да ги местят, ако паднеше Гробището?

Засега голямата защита беше в безопасност. Оформена от широки павирани улици, дебели ниски стени и огромни отрязъци от земя, защитата щеше да падне едва след часове бомбардировка — а дори и тогава лечебницата и останалите населени зони си имаха собствени защити. Едва ли демоните можеха да ги унищожат само за една нощ.

Само че нямат нужда, напомни си тя. Имат нужда просто да нанесат повече поражения, отколкото можем да поправим за месец. След това ще дойдат и ще довършат работата.

Отвън затрещяха последните от гръмовните ѝ пръчки и като дъжд се посипаха канари. Всеки трясък представляваше остра болка в окото ѝ. Главоболията се бяха върнали утроени по Новолунието, но нямаше какво да направи, освен да търпи. Не можеше да си позволи да взима силните лекарства, с които се лекуваше обикновено, а нито тя, нито Тамос бяха в състояние да опитат другото решение.

Лийша не беше свикнала да се чувства толкова безпомощна. Отчаяно ѝ се щеше да е навън и да помага, но на какво можеше да се надява? Умението ѝ на билкарка вече беше влязло в употреба, а дърварите използваха последните останки от фойерверките ѝ, киселина и отвари за сън. Можеше да рискува живота си, като помага на бойното поле, но какъв бе смисълът? Ранените се изливаха непрестанно в лечебницата, предостатъчно, за да напълнят ръцете на всички билкари и помощници.

Огледа се из главното помещение, а леглата и подът бяха изпълнени с викове на болка, бели превръзки и червени петна. Тези в стабилно състояние бяха вече в Свещения дом на пастир Хейс, но и така в лечебницата просто нямаше място за всички.

Лийша улови погледа на Аманвах и дама’тингата кимна. Лийша знаеше, че и младата жена не беше доволна, че е тук, но бойните ѝ хора бяха изтощени в битката с мимика, а двете със Сиквах трябваше да са тук. Красианките лекуваха по-различно, отколкото Бруна я беше учила, но не можеше да се отрече колко са ефективни.

Разнесе се вик и на прага на лечебницата се показа Колив. От пръв поглед личаха шарените одежди на преметнатия на рамото на Колив Роджър. Рижата коса на младия жонгльор беше сплъстена от кръв.

Лийша се затича към него, но първа пристигна Аманвах и се зае да разглежда главата на мъжа си, докато Колив го оставяше на земята. Сиквах препречи пътя на билкарката.