Читать «Дневната война» онлайн - страница 372

Ядроните се катереха едни върху други и се биеха за правото да нападат защитите му. Но износеният преносим кръг беше добре направен и насочваше атаките им обратно към тях самите, а защитното поле само се усилваше.

След това обаче се случи неизбежното. Кипналата маса от ядрони се раздели, за да минат през тях дървесните демони, понесли огромни стволове. Щеше да е лесно да размажат Роджър и Колив и да разместят кръга, така че да го неутрализират.

Само че Колив беше готов за това. Извади усукан овнешки рог, издълбан и полиран. Изсвири дълъг сигнал.

При звука кепенците на къщите край площада се вдигнаха и на прозорците и по останките от покриви се показаха стрелци. Не се поколебаха да стрелят в морето от ядрони. Демоните така бяха натъпкани, че пропуските бяха невъзможни, ала неколцина от най-точните стрелци щяха да свалят дървесните демони, заплашващи двамата души в средата. Една от лесно разпознаваемите стрели на Уонда щръкна ненадейно от окото на едното чудовище и го повали моментално.

Демоните се хвърлиха веднага към зданията, но хората от горните етажи на къщите ги поляха със запалителна течност и хвърлиха върху им факли, като подпалиха течния демонски огън.

Прозвуча още един рог.

— Сега — рече с обичайната си лаконичност Колив. Постави стълбата си и се изкачи бързо, хвана едно въже с тежест в края и го хвърли през един прозорец на третия етаж.

Роджър спря да свири и натика цигулката си в торбата с чудесии на рамото си. Изтича нагоре почти толкова ловко, колкото Колив, като се хвана за рамото му, докато наблюдателят скачаше. Мъже на прозореца дръпнаха въжето, а двамата в другия му край прибраха крака, усещайки повеите от почти улучилите ги демонски лапи.

Забиха се в черната от сажди стена на сградата и счупиха част от рехавото дърво, но Колив вече се катереше през прозореца и дърпаше със себе си Роджър, който висеше от него.

Измъкнаха се точно навреме, докато граф Тамос и Гаред поведоха в щурм тежки конници в скупчените демони. Роджър се загледа с тъга към мястото им отпреди няколко секунди, прегазено от стотици подковани копита.

— Ще ми липсва този защитен кръг.

Рена крачеше неспокойно — ненавиждаше начина, по който ѝ се налагаше да се крие от ожесточената битка навън. Но както и с Арлен по-рано, демоните вече я познаваха и изоставяха всичко, за да ѝ се нахвърлят, когато пристъпеше оттатък защитите.

Човеците бяха в пълно отстъпление, когато се показаха, а по петите им търчаха стотици ядрони. Поне една трета от стрелците по сградите не се завърнаха. Кавалерията на Тамос явно бе понесла още по-тежки поражения, всеки кон носеше по двама души, а още липсваха стотици. Те покриваха пешаците, но и конниците вече бягаха и останали без копия, повечето размахваха защитени секири и чукове. Колив беше метнал Роджър на рамо, докато тичаше. Те се стичаха покрай Рена, докато тя стоеше сама на ръба на защитата, дишаше дълбоко и усещаше как магията се струпва около краката ѝ. Когато всички преминаха, тя извлече от нея.