Читать «Дневната война» онлайн - страница 371

Сиквах обаче също беше забелязала ядрона. Откъсна тънкото си було, плувнало в сълзи, и докосна яката си. След това нададе писък, толкова пронизителен, че и хора, и демони трябваше да покрият уши. Полският демон се препъна насред крачката си и се просна мъртъв пред нея.

Селяните се бяха присъединили към тълпата край мимика, а Рена най-после успя да отдели главата от тялото му. Вдигна я високо и се понесе откъслечен възглас на радост.

— Достатъчно! — викна Роджър. — Обратно към защитната мрежа! Не мога да ги удържа още дълго.

Двама шаруми трябваше да откъснат Сиквах от трупа на Енкидо, докато тичаха към защитата. Роджър си пое облекчено дъх, макар все още да свиреше.

Поне докато не видя червените дири от ракети по нощното небе. Демоните бяха минали през защитите и пъплеха по улиците на Нови Райзън.

Двайсет и пета глава

Изгубеният кръг

333 г. СЗ

Третата нощ от Новолунието

— Ето ги! Идат! — извика отгоре Колив.

Самият Роджър беше акробат и знаеше някои неща за пазенето на равновесие, но дори той се изумяваше от лекотата, с която Наблюдателят кревак опираше в земята четириметровата си стълба на полето и изтичваше нагоре по нея без ръце, а после дълги минути стоеше и оглеждаше хоризонта.

Двамата бяха сами на градския площад на Нови Райзън, сред руините, които само преди ден бяха процъфтяващ градец. Сега представляваше гниещ труп на поселение — всяко здание край площада беше черно от пожари или смазано от хвърлени канари. Всичко глъхнеше зловещо.

Цял ден трупаха развалини, за да възстановят голямата защита, но никой не си правеше илюзии, че ще издържи повече от няколко минути. Бяха възпрели демоните от това да се материализират направо в града, но още щом ядроните се надигнеха по границите му, започваха да разглобяват защитата му, а човеците вече нямаха силите да им противостоят.

Така че двамата чакаха, жонгльор и съгледвач, в малкия преносим кръг, който Роджър беше използвал цял живот. Никой не бе харесал плана, най-малко Роджър, макар да бе негов. Когато Аманвах разбра, че не може да го разубеди, настоя Колив да отиде с него, макар че за Роджър това по-скоро значеше две смърти вместо една. Но и не можеше да не изпита малко спокойствие от присъствието на воина.

Този се опита да убие Арлен, напомни си Роджър, но се оказа неспособен да се гневи. Колив командваше малцината останали шаруми, а те следваха Роджър и съпругите му навсякъде. Вече не можеше да преброи колко пъти съгледвачът му беше спасил живота предишната нощ.

Роджър вдигна цигулката си, когато звуците от демоните достигнаха до него. Трябваше да минат през Нови Райзън, за да ударят Хралупата, а след като повечето от града бяха развалини, най-прекият път беше през градския площад.

Лесно бе да използва това, за да подсили призива си. Насам! Говореше музиката му на ядроните. Оттук е по-бързо! По-лесно! Има плячка!

И наистина имаше. Той беше плячката.

Демоните откликнаха. Първо десетки се нахвърлиха върху защитите му с ярки магически проблясъци. Числото бързо набъбна, първо стотици, не след дълго хиляди. Изпълниха площада, а той не спираше да ги вика. Скоро той и Колив бяха изгубени в средата на океан от зъби и ноктести лапи, неспособни да видят нищо друго.