Читать «Дневната война» онлайн - страница 370

Аманвах и Сиквах добавиха гласовете си към звука и тримата достигнаха нови висоти на хармонията си в дисхармонията, която пораждаха — магията на хората разнасяше звуците на километри. По-слабите демони избягаха, но Роджър и съпругите му обградиха мимика и надградиха над болката му. Роджър експериментираше и научаваше все по-добре с всяка изминала секунда какво наранява съществото.

Демонът се сгърчи от болка, размаха пипала, а след това започна да се топи и да се променя, първо в ревнал каменен демон, след това във виещ дървесен. Пищящ въздушен, дори крещящ човек. Отново и отново сменяше формата си, но Роджър и съпругите му променяха и звука си и не му даваха отмора. Превращенията станаха несигурни, а плътта на мимика започна да кипи и да пада от тялото му в растяща локва слуз.

Сега те спипах, ядронско копеленце. Роджър се усмихваше мрачно, докато се готвеше да го довърши.

Но тогава демонът се пооживи. Погледна го с нещо почти като усмивка и ушите му просто се изгубиха, заменени от гладки люспи.

Роджър нямаше време да отскочи от летящото към него пипало, но се чу вик и Енкидо се хвърли между тях и понесе удара, предназначен за Роджър. Сиквах изкрещя диво, когато вътрешностите на евнуха се изсипаха на земята, но той успя да хвърли копието си дори така. То улучи демона и ярко засия, но Роджър знаеше, че това няма да е достатъчно. А музиката му вече бе безсилна пред него.

Мимикът отново се надигна и лъкът на Роджър пропусна тетивата, когато жонгльорът се претърколи, като едва избегна друго от пипалата на демона. Роджър трепна пред следващия удар, знаейки, че няма какво да го спаси.

Вместо обаче да го улучат острите шипове на пипалото, блъсна го струя гнилоч от отрязан крайник. Рена стоеше пред него с изцапан нож. Отсеченото пипало се разтвори на земята, а Рена се хвърли с острието си напред.

Демонът се обърна срещу нея, но този път Аманвах посегна в торбата си с хора. Извади черно парче демонска кост и я насочи към мимика, докато пръстите ѝ пробягваха по защитите в късчето.

Подобно на мълния, мощен магически заряд се заби право в чудовището и го вдигна във въздуха. Там го посрещна Рена и го събори на земята. Аманвах тръсна от дланта си пепелта, в която се бе превърнала костта, и извади няколко демонски нокътя. Хвърли ги, те се стрелнаха като от арбалет и се забиха дълбоко в корема на чудовището. Мимикът се заусуква и запищя, изгуби ясни очертания, докато Рена не спираше да сече врата му. Останалите шаруми, водени от Колив, се включиха в клането.

От ъгълчето на защитения си взор Роджър видя да се завръщат ярките туловища на останалите демони, след като музиката спря. Отново започна да свири, за да ги отблъсне, но един полски демон бе забелязал беззащитната Сиквах, която коленичеше над тялото на Енкидо и ридаеше. Чудовището се хвърли към нея по-бързо от всяко друго създание и Роджър разбра, че няма да го неутрализира навреме.