Читать «Дневната война» онлайн - страница 369

Кавъл се провикна и шарумите се опитаха храбро да я спасят, но един от демоните пред тях се надигна и разгъна дългото си тяло, а от него израсна шипесто пипало, с което звярът замахна над върховете на щитовете им. Воините носеха майсторски изработени и защитени метални шлемове под тюрбаните си, ала пипалото на демона премина през тях като през диня и уби на място неколцина.

Кавъл подсвирна пронизително и шарумите смениха строя си, обграждайки съществото, което можеше да е само мимическият демон, за който бяха споменали Рена и Арлен. Роджър и преди беше виждал тази тактика. Тези отпред щяха да поемат удара на демона, а тези отзад да нанесат свой.

Ала мимикът не бе подобен на нищо, срещу което някога се бяха изправяли. Когато се опитаха да преминат зад него, съществото се усука по невъзможен начин, а когато и това не му беше достатъчно, навсякъде по него израснаха още очи, както и още пипала, така че сега бе с лице към всеки воин поотделно. Пипалата сграбчваха падналите воини и замлатиха с телата останалите. Дори когато някой шарум имаше късмета да улучи чудовището, копието му преминаваше през него като през дим. Когато воинът отдръпнеше оръжието си, мимикът оставаше невредим. Върху ядрона се посипаха стрели, но и те изпопадаха на земята зад него.

Шарумите отново и отново даваха жертви, но не спираха да нападат. За подобна смърт се молеха красианците, макар Роджър да не можеше да проумее тази идея. Самият Кавъл се хвърли напред, а демонът изби щита от ръцете му. Той обаче изглеждаше непоколебим, докато блокираше ударите на пипалата на чудовището по-бързо, отколкото Роджър бе виждал някой да борави с копие, като така даваше време на хората си също да го атакуват.

След това обаче пастта на демона се разрасна неколкократно и той прехапа Кавъл на две и изгълта главата и торса му, преди краката и коремът още да са паднали на земята.

Гледката изтръгна Роджър от мъглата, през която виждаше всичко, и след това той отправи поглед към Рена, която се мъчеше да се измъкне от хватката на няколко дървесни демона, докато се опитваха да я отнесат нанякъде.

Искат я жива, осъзна.

Само че още преди това той беше подновил мелодията, излизайки от прикритието си. Крачеше право към битката. Смътно осъзнаваше, че Аманвах, Сиквах и Енкидо го следват, докато вървеше към ръба на защитната мрежа, но не им обърна внимание, не обърна внимание на нищо около себе си и пристъпи в нощта. Не опита с нищо да прикрие присъствието си. Напротив, привлече вниманието на всеки демон към себе си, така както Рена бе направила неволно преди минути.

Стойте на място, казваше им. Пристига плячка. Гответе се за нападение.

Те се подчиниха и разриха пръстта, готови да му се нахвърлят. Дори демоните, които се отдалечаваха с Рена, се заковаха на място, точно както и той искаше.

Само мимикът не бе повлиян и прескочи обръча от шаруми, а после се понесе към него като добил плът кошмар.

Роджър си позволи да се усмихне и изпълни нощта с болка, а изкусителността на мелодията му се превърна в рязък дисонанс, от който демоните се разпищяха и размахаха лапи към главите си. Дори мимикът го почувства и се спря със смразяващ кръвта писък.