Читать «Дневната война» онлайн - страница 369
Питър В. Брет
Кавъл се провикна и
Кавъл подсвирна пронизително и
Ала мимикът не бе подобен на нищо, срещу което някога се бяха изправяли. Когато се опитаха да преминат зад него, съществото се усука по невъзможен начин, а когато и това не му беше достатъчно, навсякъде по него израснаха още очи, както и още пипала, така че сега бе с лице към всеки воин поотделно. Пипалата сграбчваха падналите воини и замлатиха с телата останалите. Дори когато някой
След това обаче пастта на демона се разрасна неколкократно и той прехапа Кавъл на две и изгълта главата и торса му, преди краката и коремът още да са паднали на земята.
Гледката изтръгна Роджър от мъглата, през която виждаше всичко, и след това той отправи поглед към Рена, която се мъчеше да се измъкне от хватката на няколко дървесни демона, докато се опитваха да я отнесат нанякъде.
Само че още преди това той беше подновил мелодията, излизайки от прикритието си. Крачеше право към битката. Смътно осъзнаваше, че Аманвах, Сиквах и Енкидо го следват, докато вървеше към ръба на защитната мрежа, но не им обърна внимание, не обърна внимание на нищо около себе си и пристъпи в нощта. Не опита с нищо да прикрие присъствието си. Напротив, привлече вниманието на всеки демон към себе си, така както Рена бе направила неволно преди минути.
Те се подчиниха и разриха пръстта, готови да му се нахвърлят. Дори демоните, които се отдалечаваха с Рена, се заковаха на място, точно както и той искаше.
Само мимикът не бе повлиян и прескочи обръча от
Роджър си позволи да се усмихне и изпълни нощта с болка, а изкусителността на мелодията му се превърна в рязък дисонанс, от който демоните се разпищяха и размахаха лапи към главите си. Дори мимикът го почувства и се спря със смразяващ кръвта писък.