Читать «Дневната война» онлайн - страница 368
Питър В. Брет
И изведнъж се озова пред първия каменен демон, смачквайки с крак огнения, който нажежаваше камъка му. Рена използва огнения демон, за да отскочи по-високо, към врата на каменния и уязвимото място там.
Дори дългото острие на ножа на баща ѝ не можеше да пререже гърлото на такова чудовище, но тя го използва за ръкохватка, премести се зад демона и преметна през врата му огърлицата си от речни камъни, след което се увеси с цялата си тежест назад. Защитените камъни се озариха и започнаха да притискат навътре, използвайки силата на ядрона срещу него. След няколко мига главата се отдели от тялото насред искри и мощна струя гнилоч. Рена се приземи приклекнала и се огледа за следваща жертва.
Само че се оказа, че жертвите търсят нея. Очите на всеки демон в полето се бяха вперили в нея като хиляда котки, застинали край една и съща мишка.
Роджър изумен видя как Рена успя да нарисува защита във въздуха и демоните, които се бяха опитали да го убият, експлодираха и успяха да изпищят едва по веднъж, преди да се разпаднат на прах. Ако можеше да съди по изражението ѝ, тя бе не по-малко изненадана.
За миг надеждата му се възвърна, защото помнеше какво бе направил Арлен предишната нощ. След това обаче младата жена се олюля и в главата на жонгльора прозвуча гласът на Арлен.
Рена явно също го осъзна и се отказа от магията — вместо това се спусна напред в нощта и си проби път през множеството ядрони, точно както някога Арлен го беше сторил в Битката за Хралупата, като се справи за няколко секунди с каменен демон, докато Роджър още зяпаше невярващо иззад насипа, където се беше скрил със съпругите си.
Кавъл поведе воините си след Рена и поне веднъж Роджър имаше защо да благодари за присъствието на бруталния строеви офицер и на останалите
Изглеждаше, че могат да обърнат нещата в своя полза, ако се справят с каменните демони, но се случи нещо кошмарно. Демоните завъртяха глави към Рена, пренебрегвайки всекиго другиго, и се втурнаха към нея. Дори каменните демони пуснаха камъните си и се нахвърлиха върху момичето с огромните си лапи.
Рена успя няколко секунди буквално да тича по гърбовете на полските демони като изкусен майстор танцьор. Един снежен демон плю срещу нея, но тя се отдръпна и храчката му улучи крака на един от каменните. С добре насочен ритник тя строши замръзналия крайник и чудовището се катурна в купчината останали, увеличавайки хаоса.
Но след това един дървесен демон я улучи с част от ствол достатъчно силно, за да отхвърчи тя на няколко метра встрани. Рена се опита да се изправи, но това бе моментът, който демоните чакаха. Зъбите и ноктите им не можеха да се заловят почти никъде по тялото ѝ заради татуировките ѝ, ала тук-таме намираха пролуки и Рена само след мигове кървеше обилно. Скоро татуировките ѝ щяха да са зацапани и безполезни.