Читать «Дневната война» онлайн - страница 367

Демоните прииждаха още и още. Дори след като част от каменните демони изпонападаха, целите обсипани в стрели, други бързо ги замениха.

Роджър отново вдигна цигулката си, ала преди да успее да оформи мелодия, един дървесен демон хвърли по него и съпругите му дънер с размерите на каца за бира. Роджър успя да се изтърколи встрани, а Аманвах и Сиквах се хвърлиха на земята, като изцапаха ярките си копринени одежди, но спасиха живота си. Тримата изтичаха, за да се скрият, докато другите демони не спираха да ги обсипват с камъни и дървета.

Знаят, осъзна Рена. Умовете могат да виждат през очите на търтеите си.

Мисълта я изпълни с гняв и тя усети как голямата защита откликва на него. Тя започна да извлича тази сила, която я заля рязко, ала бе споходена и от болка, сякаш падаше в котел с вряща вода. Не можеше да понесе това задълго, затова нарисува огнена защита във въздуха към нападателите на Роджър и съпругите му и със задоволство видя как трите дървесни демона избухват в пламъци и се сриват в пепелища.

След това обаче краката на Рена поддадоха и тя едва успя да се подпре на ръце, преди лицето ѝ да се удари в земята. Не ѝ достигаше въздух, а гърлото ѝ пресъхна, очите я заболяха. Силата, която я беше изпълнила едва преди миг, сега я беше напуснала и мускулите ѝ бяха омекнали като вода.

Това ли чувства Арлен? — запита се тя. Как го понася?

Тя се насили да се надигне отново и се опита пак да извлече сила от голямата защита, ала този път не успя. Все още чувстваше ритъма на силата под себе си, мощен както винаги, но каквато и връзка да бе успяла да установи, вече я нямаше.

Само че докато въртеше глава от една хаотична сцена към друга, знаеше, че трябва да направи нещо. Красианците вече нямаха копия за хвърляне, а селяните стреляха с толкова зле скалъпени стрели, че повечето се разбиваха в броните на демоните. Пожарът в плевнята бе овладян от хората с кофи вода, но огнените демони нажежаваха все повече камъни и скоро пожарите щяха да са твърде много. Въздушните демони продължаваха да обсипват всички с камъни, а останалите се събираха на едно място и чакаха защитата да се провали.

Рена посегна към колана си и почувства успокояващата дръжка на ножа на баща си. Няма лесен начин да изореш нива, казваше Харл. Превиваш гръб и свършваш работата.

Магията откликна на решителността ѝ, изпълни я със сила отново, а тя нададе вик и изтича в нощта. Отзад извика и Кавъл, последван от светкавично строяващите се шаруми, които тръгнаха след нея.

Всичко останало бяха размазаните в скоростта очертания на лапи и метал, докато лъкатушеше встрани от по-слабите демони, риташе, мушкаше, никога не забавяше. Във въздуха се изви сукървица, когато отсече ръката на един полски демон, след което изрита един от огнените в гърлото и го задави със собствения му пламък. Нокти тракаха по щитове, проблясваше магия, копия влажно се забиваха в ядрони, мъже крещяха, пронизани от зъбите и ноктите на демони.