Читать «Дневната война» онлайн - страница 366
Питър В. Брет
Някой изкрещя и стрелците пуснаха залп от скъпоценните си защитени стрели. Прицелът им бе случаен, а целите се движеха бързо, ала бяха толкова много, че голям брой от стрелите все пак попаднаха където трябва. Няколко от демоните паднаха, но повечето продължиха напред.
— Не стреляйте бе, идиоти! — изкрещя Рена. — Голямата защита още работи!
И наистина ядроните стигнаха до защитата и моментално бяха отблъснати насред ярък магически проблясък. Рена се зачуди какъв е бил смисълът от нападението, докато един камък не падна право на главата на един от стрелците и го уби на място. Въздушният демон направи широк завой и се отдалечи, ала идваха още, с камъни в лапите си.
— Стреляйте по въздушните! — извика тя.
Новорайзънци вдигнаха лъковете, но страхът им лесно се долавяше, треперещи ръце, които трябваше да са стабилни и сигурни. Дори със светлината на голямата защита нощта бе много тъмна и обикновените хора не можеха да видят демоните така, както ги виждаше Рена. Няколко от демоните паднаха и се блъснаха в защитната мрежа, след което се плъзнаха надолу по нея като птици, ударили се в стъкло, но повечето стрели изчезнаха безцелно в тъмнината.
— Откъм гората! — извика Кавъл и Рена се обърна с ругатни на устните.
При дърветата се събираха огромните демони, помъкнали стволове и канари в лапите си.
Рена застина разколебана, ала Кавъл пое командването.
— Стрелци! — извика той. — Целите ви са каменните демони! Оставете всичко друго! Ние ще се справим с дървесните!
Някои погледнаха Рена и тя стисна зъби. Трябваше да предугади, че това е просто отклоняване на вниманието, и сега глупаво бе прахосала по-голямата част от амунициите им. Мразеше да си признае това, но не бе в стихията си. Кавъл бе спокоен и готов да води, обучавал се бе цял живот за това.
— Правете каквото ви казва той!
Отново стреляха, този път по цели, които дори новак не можеше да пропусне. През това време
Стрелците постигаха по-малки успехи. Бяха похабили най-добрите си стрели и по-простоватите, издялани от тях самите, оставаха да стърчат в каменните демони като карфици във възглавничка. Демоните все пак ревяха, но по-скоро от раздразнение. Засилваха се и запращаха тежките си канари напред.
Всички се пръснаха, ала създанията не се целеха в хората. Една скала премина през дървена ограда, част от защитата, и я направи на трески. Друга се заби в един насип. Огнените демони плюеха огън по част от скалите и макар пламъците да угасваха на ръба на защитата, самите камъни оставаха нажежени. Един разби вратата на една плевня, от която скоро заизлизаха дим и пламъци.