Читать «Дневната война» онлайн - страница 365

— Ще се оправим — рече Роджър, сякаш четейки мислите ѝ.

Рена погледна него и съпругите му. Бяха облечени в ярки цветове като жонгльорска трупа, а булата им бяха подрязани и разкриваха плътните им устни, за да могат да се носят безпрепятствено гласовете им. Беше странно, че тези устни, разкрити така както бяха и у всяка друга тесианска жена, у тях изглеждаха толкова скандално, но наистина бе така. Красианците сякаш го усещаха още по-силно. Шарумите все хвърляха по някой поглед към жените и се разсейваха. Кавъл видя един от хората си да го прави и го удари с тъпото на копието си, като му излая нещо на красиански.

— Какво беше това? — попита тя.

Роджър добре спотайваше чувствата си, ала миришеше на страх. Червенокосият жонгльор сви рамене и ѝ се усмихна.

— Или ще спечелим и ще покажем на света, че демоните не могат да ни сразят, независимо колко се опитват, или ще загубим и ще оставим на света песни за героизъм, от които хората да черпят смелост.

— По-скоро бих живяла — каза Рена, а нощта бе огласена от първите крясъци на ядроните. Под краката ѝ голямата защита оживяваше, огромен извор на сила, която тя все още не разбираше напълно. Можеше ли да черпи от него като Арлен? Дори да можеше, щеше ли да е достатъчно? Отново си спомни съпруга си, изпънат като на смъртен одър в лечебницата.

Откъм стената от дървета в началото на горичката срещу тях започна шумолене и тя прегърна страха и тревогите си, изпъна гръб. Когато го стори, усети как в нея се вля сила. Устата ѝ се напълни със слюнка. Ако ще мрат, да мрат в бой.

— Лъкове готови — провикна се тя и останалите вдигнаха оръжията си.

Красианците не бяха стрелци, но всеки имаше по три копия, две за хвърляне и едно за близък бой.

— Тук започваме ние — каза Роджър, пристъпи напред и вдигна цигулката си. Започна да свири.

Аманвах и Сиквах надигнаха гласове, докосвайки яките на вратовете си.

Музиката се разгръщаше по сила и сложност и плетеше заклинание във въздуха, което държеше демоните надалеч също толкова сигурно, колкото и защитна мрежа. Рена знаеше, че ядроните са там — виждаше как светят сред дърветата, — но явно не можеха да се приближат. След няколко минути блъскащото ѝ сърце се поуспокои.

След това една канара се издигна високо във въздуха над дърветата.

— Внимавайте! — извика Рена. Енкидо вече дърпаше Аманвах встрани, а Рена грабна Роджър и Сиквах като малки деца и отскочи назад. Огромният камък се стовари на земята точно когато се приземиха, като наруши равновесието ѝ и ги обсипа с чакъл. Закашляха се от прахта, невредими, но камъкът бе свършил работата си.

Още щом музиката спря, от леса се изляха демони. Полските демони прииждаха с десетки, а след тях — и огнените. Идваха и други, с яркобели люспи. Рена никога не беше виждала подобни, но от историите на Арлен можеше да ги познае — снежни демони.