Читать «Дневната война» онлайн - страница 364

Тамос спря да крачи.

— Той ни спечели този един ден и ние се възползвахме максимално от него. От нас зависи да удържим Хралупата, докато се събуди. Ако се събуди.

— Ще се събуди — намеси се Рена. — Когато слънцето залезе, силата му ще се върне.

— Като демон — рече чадо Франк.

Рена моментално се озова в другия край на стаята, лицето ѝ беше разкривено от животинска гримаса. Франк се препъна назад, улучи един стол и се прекатури през него.

— Я повтори — предизвика го тя.

Франк бързо се изправи на крака. Беше по-висок от Рена, но тя изглеждаше по-едрата от двамата, движейки се напред, а той се свиваше назад. Лийша си пое дъх, защото болката в главата отново беше започнала. Междуособиците помагаха само на ядроните, но и тя искаше да удари свещеника, а и нямаше сили да отиде да ги разтърве.

За нейна изненада самият пастир сложи край на стълкновението, като постави решително длан на рамото на Франк.

— Чадото ще мълчи.

Франк погледна господаря си невярващо, но очите на пастира излъчваха непоколебимост.

— Негова Светлост е прав. Както и да го е сторил, господин Бейлс спаси всички ни снощи. Ако е нарушил повелите на Създателя, за да го стори, нека Създателя го съди в отвъдното. Ние пък просто трябва да се благодарим, че видяхме още един изгрев.

Рена го погледна и кимна.

— Не съм мъжът си, но ще направя всичко възможно.

Тамос я погледна колебливо.

— А можеш ли… ъм… — Той вдигна ръка и с тромав жест нарисува някакво подобие на защита във въздуха.

Рена поклати глава отрицателно.

— По-скоро не, но мога да откъсна крака на някой демон и да му го натикам в гърлото.

Гаред се позасмя.

— Видях я да го прави.

Бумтенето в главата на Лийша продължи. Дали това щеше да е достатъчно?

Рена стоеше редом със селяните от Нова закрила, когато падна нощта. Знаеше, че присъствието ѝ им влива сили, и се радваше на това, но ѝ се щеше до нея да има някой, който също да ѝ влее сили. Арлен още беше в безсъзнание, а Тамос бе разделил силите си поравно по слабите точки на защитната мрежа, тъй като нямаше как да ги концентрира на едно място. Лийша беше настояла лечебницата ѝ да остане в Хралупата, където щеше да е в безопасност. Цели отряди билкарки и доброволци стояха в готовност с каручки, за да пренасят ранените.

Генерал Гаред и дърварите охраняваха Нови Райзън, където източният мисловен демон бе построил защитата си, а Тамос и повечето от Дървените войници чакаха при границата на Мъчнокрай на запад. Останалите окръзи си имаха собствени сили, хора, готови за действие с копия и щитове, но никой не можеше да прецени точно къде ще нанесат поредния си удар демоните.

Рена бе поела командването в Нова закрила заедно с Роджър и красианците, за да подкрепят местните, които бяха понесли тежки загуби предишната нощ. Останалите жонгльори се бяха разпределили по другите окръзи, за да помагат с каквото могат.

Рена пристъпи от крак на крак, питайки се дали не е на погрешното място. Беше усетила смъртта на княза в средата и по демонските пепелища там знаеше и че всичките му сили са загинали отведнъж, но ядроните бяха направили именно този окръг център на нападението си неслучайно. Нова закрила още имаше най-слабата голяма защита и можеше да бъде неутрализирана от кой да е каменен демон дори с недотам точен мерник. Неспособните да се бият вече бяха извозени до лечебницата, но останалите трябваше да удържат колкото бе възможно по-дълго. Ако Нова закрила паднеше, Хралупата щеше да се окаже в обсега на демоните.