Читать «Дневната война» онлайн - страница 363

Миришеше на изтощение, ала по нищо не ѝ личеше на пръв поглед. Рена, още изпълнена със сила от снощната схватка, се чувстваше бодра и нащрек. Лийша нямаше подобно преимущество, но не се спираше. В далечния край на шатрата Аманвах и Сиквах също толкова неуморно се трудеха над ранените шаруми.

А какво правих аз? Спах. Рена прокара длан по бузата на Арлен.

— Почивай си, любими. — Целуна го. — Аз ще се уверя, че имаш дом, където да се събудиш.

Още щом излезе от шатрата, я обградиха хора и я заразпитваха за Арлен. Тя им каза, че е добре и спи, за да събере сили, след което отиде да провери с какво може да помогне. В далечината ехтяха още експлозии, но там нямаше с какво да помогне.

Вместо това отиде в най-слабата точка на голямата защита край Нова закрила, за да види как може да я подсили. Прекара остатъка от деня в копаене и мъкнене на огромни скали. Демоните щяха да пробият защитната мрежа. От самото начало Рена го знаеше, но всеки миг, който ядроните прекарваха в неуспешни опити, те не избиваха народ.

Лийша наблюдаваше Тамос, който крачеше насам-натам зад масата с картата. И той като нея не беше мигнал и очите му бяха хлътнали насред черни кръгове в хубавото му лице. Артър стоеше до господаря си, неподвижен.

Тъкмо се бяха погрижили последните ранени от лазарета в Нова закрила да пристигнат в голямата лечебница в Хралупата. Лийша беше много горда от голямата сграда, когато я бяха вдигнали, но сега, с толкова много хора вътре, изглеждаше напълно недостатъчна. Ако Хралупата издържеше, Лийша трябваше да я уголеми.

Заради раните на капитан Гамон Тамос отново бе установил пряк контрол над Дървените войници. Беше свикал това последно съвещание, за да се подготвят за предстоящата нощ. Там бяха Гаред, Уонда, Дъг и Мерем, както и Рена, Роджър, Аманвах, Сиквах и Енкидо. Бяха пуснали дори Кавъл, макар пазачите да го бяха обезоръжили и да го държаха строго под око. Пастир Хейс и чадо Франк стискаха Каноните си, затворили очи, и нашепваха молитви.

Лийша отново погледна Тамос и за миг ѝ се прищя да е Ахман. Не за пръв път се запита какво ли се случва на юг, в Дара на Еверам. Дали бяха под подобно нападение? Навярно, но Лийша не се тревожеше толкова за красианците, колкото за Хралупата.

Не беше честно спрямо Тамос, но не можеше да не го сравнява с красианския си любовник. Каквито и зверства да бе извършил Джардир в името на Свещената си война срещу демоните, мъжът излъчваше увереност и вдъхновяваше другите. Тамос беше добър мъж, силен мъж, ала излъчваше непрестанно съмнение и това си личеше.

Аманвах зададе въпроса в умовете на всички.

— Къде е пар’чинът?

— Спи — отвърна Лийша.

Аманвах я изгледа студено и преценяващо.

— Почти залез-слънце е. Дали да не го събудим?

Лийша поклати глава.

— Получи тежък удар по главата. Ако го дърпаме и му викаме да се събуди, едва ли ще постигнем успех, а и така да е, няма да е добре за него.