Читать «Дневната война» онлайн - страница 362

— Колко мъртви? — попита.

Тамос поклати глава.

— Със сигурност стотици, но още около хиляда са в неизвестност. Едва сега започнахме да събираме останките от бойното поле и да броим тези в лазарета. Мислех, че капитан Гамон е мъртъв, докато не го видях тук, целия гипсиран.

Лийша кимна.

— Паднал от седлото, но бронята му се оплела в сбруите и конят му го влачил чак дотук. Имаше счупен таз и сътресение.

— Ще може ли отново да ходи? — попита Тамос.

Лийша сви рамене.

— Ако зависи от мен, да, но нямаме възможност да вършим най-добрата си работа, Ваше Височество. Най-вече се съсредоточаваме да опазим хората живи. — Не спомена демонските кости, които беше похабила, за да спаси живота на капитана. Тя питаеше дълбоки чувства към графа и вярваше, че той иска да се грижи за поверените си хора по най-добрия възможен начин, но още не мислеше, че е готов да научи как тя може да лекува с помощта на магия. От всички във временния лазарет само тя и Аманвах имаха тези познания. Хората изобщо не стигаха за всички, а и тя не знаеше как може да реагират някои от тях на идеята да бъдат лекувани с ядронска магия.

Тамос я доближи и отпусна длани на раменете ѝ. Тя си позволи да се облегне на него за секунда, осъзнавайки колко е уморена.

— Трябва да си починеш — рече Тамос.

Лийша тръсна рамене и се отдръпна от изкушението на обятията му.

— Мнозина още имат нужда от помощта ми, Ваше Височество. Ако смятате, че ще ги оставя да чакат, докато си разтривам краката, значи не ме познавате. Моля ви, вървете и ме оставете да работя.

Ала графът не се предаде.

— Разпратил съм обходници, които да разучат разположението на демонските защитите и запасите им от дървета и скали, но ще ни трябват фойерверки, за да ги унищожим преди залез-слънце.

Лийша кимна.

— Кажете на Дарси Кътър какво ви трябва и тя ще се погрижи, но се посъветвайте и със защитниците къде да разположите експлозивите. Фойерверките не са безкраен брой и не можем да си позволим да похабим нито една гръмоносна пръчка.

Графът кимна утвърдително. Тя се обърна, за да продължи с пациентите, но той я улови за ръката. Когато тя го погледна, той я придърпа до себе си и я целуна силно.

— Навън в нощта се боях, че никога няма да успея да направя това отново — прошепна той.

Лийша се усмихна.

— Тогава ме целуни пак.

Рена остана до Арлен цяла нощ и през целия ден, чакайки да се размърда. Раните му се бяха затворили, но с нищо не даваше знак, че се свестява.

Не ме оставяй, Арлен Бейлс, помисли си тя. Не мога да го направя без теб.

След изгрев-слънце успя да поспи няколко часа, свита закрилнически около Арлен. Стресна се, когато отдалеч избумтя експлозия. Моментално скочи на крака, готова за битка, но през отвора на шатрата още се процеждаха слънчеви лъчи. Погледна надолу към Арлен — не беше помръднал.

— Хората на графа развалят големите защити на демоните и унищожават боеприпасите им — каза Лийша, като улови погледа на Рена за миг, преди да продължи да обикаля из леглата на най-сериозно ранените пациенти и да наставлява останалите билкари.