Читать «Дневната война» онлайн - страница 361
Питър В. Брет
— Ти можеш ли…
— Грижила съм се за разкъсани
Лийша кимна, избърса ръце в парче плат и вдигна полите си, за да последва Уонда.
— Кажи ми какво знаеш.
— Хората казват, че се появил в небето — каза Уонда, — мятал огън и мълнии като самия Създател, за да покрие бягството. Но след това голямата защита помътняла и той паднал. — Тя се задави с последните си думи и изтри лицето си с ръкав. Лийша никога не я беше виждала да плаче и това говореше повече за сериозността на случилото се, отколкото каквито и да било думи. Лийша ускори крачка и пристигна, останала без дъх при събралото се множество.
— Направете път на господарката Лийша! — провикна се Уонда, но не им даде време да се подчинят и сама започна да разблъсква хората от пътя си.
В средата на обръча от хора Рена клечеше при разкривеното тяло на Арлен, неподвижно на паважа. Около главата му растеше кървава локва. Гаред и още неколцина дървари пречеха на зяпачите да се приближат и бързо отвориха път за Лийша.
— Недей да ми умираш, Арлен Бейлс! — крещеше му Рена и стискаше една от ръцете му, но Арлен не отговаряше.
— Жив е — каза Лийша, когато намери пулс, макар и слаб и неравномерен. Черепът му бе пробит там, където се бе стоварил в паветата, и тя усещаше фрактурите като паяжина, която се разпростираше от мястото на удара. От кожата се подаваха кости. Имаше строшено рано, ключица, счупени ребра, таз…
Но кървенето беше спряло.
— Нощи! — прошепна Лийша. — Вече се лекува.
— Това не е ли хубаво? — попита Рена и завъртя глава към Лийша.
— Не и ако всичко зарасне накриво — каза Лийша. — Трябва да стигнем до операционна маса. Гаред, можеш ли да го вдигнеш? Внимателно!
Гаред понечи да изпълни заповедта, но Рена го избута встрани без усилие и вдигна Арлен.
— Всичко грее, всичко е шарено — рече му тя, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
През следващия час Лийша, Дарси и Рена дърпаха, усукваха и нагласяха тялото на Арлен обратно в правилната му форма. Дваж Дарси трябваше да чупи наново кости, зараснали накриво. През цялата операция Арлен остана в несвяст, което щеше да е за добро, ако причината не бе травмата на главата му.
Когато слънцето се показа, Гаред най-после подаде глава.
— Ще се оправи ли?
Лийша избърса потта от челото и веждите си и вдигна рамене:
— Направихме каквото можахме. Жив е и се възстановява невероятно бързо, но ще трябва да почакаме да се събуди, преди да преценим.
Гаред кимна и си тръгна. Не след дълго влезе Тамос. Беше опръскан със сукървица, а гъстата му коса — сплъстена от пот, на места се беше счупил и емайлът на бронята му, но иначе изглеждаше невредим. Лийша почувства облекчение и се опита да запази това чувство у себе си, докато питаше за лоши новини.