Читать «Дневната война» онлайн - страница 361

— Ти можеш ли…

— Грижила съм се за разкъсани шаруми от седемгодишна, господарке Лийша. Върви.

Лийша кимна, избърса ръце в парче плат и вдигна полите си, за да последва Уонда.

— Кажи ми какво знаеш.

— Хората казват, че се появил в небето — каза Уонда, — мятал огън и мълнии като самия Създател, за да покрие бягството. Но след това голямата защита помътняла и той паднал. — Тя се задави с последните си думи и изтри лицето си с ръкав. Лийша никога не я беше виждала да плаче и това говореше повече за сериозността на случилото се, отколкото каквито и да било думи. Лийша ускори крачка и пристигна, останала без дъх при събралото се множество.

— Направете път на господарката Лийша! — провикна се Уонда, но не им даде време да се подчинят и сама започна да разблъсква хората от пътя си.

В средата на обръча от хора Рена клечеше при разкривеното тяло на Арлен, неподвижно на паважа. Около главата му растеше кървава локва. Гаред и още неколцина дървари пречеха на зяпачите да се приближат и бързо отвориха път за Лийша.

— Недей да ми умираш, Арлен Бейлс! — крещеше му Рена и стискаше една от ръцете му, но Арлен не отговаряше.

— Жив е — каза Лийша, когато намери пулс, макар и слаб и неравномерен. Черепът му бе пробит там, където се бе стоварил в паветата, и тя усещаше фрактурите като паяжина, която се разпростираше от мястото на удара. От кожата се подаваха кости. Имаше строшено рано, ключица, счупени ребра, таз…

Но кървенето беше спряло.

— Нощи! — прошепна Лийша. — Вече се лекува.

— Това не е ли хубаво? — попита Рена и завъртя глава към Лийша.

— Не и ако всичко зарасне накриво — каза Лийша. — Трябва да стигнем до операционна маса. Гаред, можеш ли да го вдигнеш? Внимателно!

Гаред понечи да изпълни заповедта, но Рена го избута встрани без усилие и вдигна Арлен.

— Всичко грее, всичко е шарено — рече му тя, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.

През следващия час Лийша, Дарси и Рена дърпаха, усукваха и нагласяха тялото на Арлен обратно в правилната му форма. Дваж Дарси трябваше да чупи наново кости, зараснали накриво. През цялата операция Арлен остана в несвяст, което щеше да е за добро, ако причината не бе травмата на главата му.

Когато слънцето се показа, Гаред най-после подаде глава.

— Ще се оправи ли?

Лийша избърса потта от челото и веждите си и вдигна рамене:

— Направихме каквото можахме. Жив е и се възстановява невероятно бързо, но ще трябва да почакаме да се събуди, преди да преценим.

Кого ли ще открием, когато се събуди? — запита се наум. Черепът му беше спукан като варено яйце и макар фрактурите да се бяха скрили пред очите на Лийша, нямаше как да знае дали падането бе причинило щети, които дори магията не може да излекува.

Една билкарка трябва да знае как да съобщава лоши новини, беше я учила Бруна, но трябва да знае и кога. Ако кажеше на останалите, дори на Рена, че Арлен може да остане с постоянно увреден разсъдък, щеше да предизвика паника из цялата Хралупа, каквато не можеха да си позволят.

Гаред кимна и си тръгна. Не след дълго влезе Тамос. Беше опръскан със сукървица, а гъстата му коса — сплъстена от пот, на места се беше счупил и емайлът на бронята му, но иначе изглеждаше невредим. Лийша почувства облекчение и се опита да запази това чувство у себе си, докато питаше за лоши новини.