Читать «Дневната война» онлайн - страница 360

Гаред още се крепеше на коня си, но на гърба на Лавина се намираше и Дъг, в безсъзнание. Войската бе устояла свирепо на ядроните, но Ядрото можеше да изплюе неограничено количество чудовища, а всеки човешки живот бе незаменим.

Гледката на мъртвите и ранените изпълни Арлен с гняв и той извлече отново сила от защитната мрежа, пренебрегвайки паренето по кожата си. Изпрати ударна вълна в една купчина полски демони, разчиствайки пътя за бягство.

— Назад — разпрати той гласа си до всички. — Не се паникьосвайте, но се изтеглете към голямата защита колкото можете по-бързо. Засега свършихме работа.

Още два пъти той изпепели глутници демони, за да помогне на хората си да се върнат на безопасно място. Използва същите защити, които използваше и Лийша, за да тегли влага от въздуха и да напоява градината си, за да удави няколко полски демона, които се опитаха да подгонят оцелелите.

Когато всички бяха в безопасност, Арлен се обърна към запасите от канари и дървета на ядроните и се зае да ги унищожава.

Черпеше толкова много енергия, че цялата защитна мрежа започна да гасне. Гърлото и носът на Арлен пареха неистово, сякаш беше налапал шепа красиански пиперки. Мускулите го боляха и ноктите му се нагорещиха. Когато примигваше, усещаше очите си сухи и болезнени.

Но оставаха още запаси, така че той не спираше да извлича магия, докато накрая всичко пред погледа му угасна и той започна да пада.

Пак забравих да дишам, помисли си точно преди да се стовари на земята.

Двайсет и четвърта глава

Война на изтощение

333 г. СЗ, Есен

Втората нощ от Новолунието

Лийша беше в една временна лечебница в Нови Райзън, когато светлините отново започнаха да проблясват. Отчаяно се опитваше да съшие гръдния кош на един мъж, но два пъти трябваше да се привежда над него и да го закриля с тялото си, докато експлозиите разтърсваха зданието и от гредите се сипеше прах. Навън хората поравно крещяха и ликуваха.

— Какво става там, Ядрото да го вземе? — попита тя.

— Сега ще разбера, господарке. — Уонда хвана лъка си, доволна, че има какво да свърши.

Върна се няколко минути по-късно.

— Господарке, трябва бързо да дойдете.

Лийша не можеше дори да погледне към телохранителката си, а по пръстите ѝ бливна кръв, докато се опитваше да запуши пробита артерия.

— Доста съм заета в момента, Уонда. Какво има?

— Трябва да дойдете незабавно. — Неотложността се усещаше в тона ѝ и Лийша бързо вдигна очи. Уонда беше пребледняла от страх. — Избавителя падна.

Всички вдигнаха глави.

— Не може да бъде! — изкрещя една жена и другите край нея заридаха.

Лийша се обърна отново към отворената рана. Доникъде не беше стигнала.

— Не мога просто… — Започна тя, но Аманвах сложи длан на нейната.

— Върви — каза дама’тингата. — Аз ще се погрижа за това.