Читать «Дневната война» онлайн - страница 360
Питър В. Брет
Гаред още се крепеше на коня си, но на гърба на Лавина се намираше и Дъг, в безсъзнание. Войската бе устояла свирепо на ядроните, но Ядрото можеше да изплюе неограничено количество чудовища, а всеки човешки живот бе незаменим.
Гледката на мъртвите и ранените изпълни Арлен с гняв и той извлече отново сила от защитната мрежа, пренебрегвайки паренето по кожата си. Изпрати ударна вълна в една купчина полски демони, разчиствайки пътя за бягство.
— Назад — разпрати той гласа си до всички. — Не се паникьосвайте, но се изтеглете към голямата защита колкото можете по-бързо. Засега свършихме работа.
Още два пъти той изпепели глутници демони, за да помогне на хората си да се върнат на безопасно място. Използва същите защити, които използваше и Лийша, за да тегли влага от въздуха и да напоява градината си, за да удави няколко полски демона, които се опитаха да подгонят оцелелите.
Когато всички бяха в безопасност, Арлен се обърна към запасите от канари и дървета на ядроните и се зае да ги унищожава.
Черпеше толкова много енергия, че цялата защитна мрежа започна да гасне. Гърлото и носът на Арлен пареха неистово, сякаш беше налапал шепа красиански пиперки. Мускулите го боляха и ноктите му се нагорещиха. Когато примигваше, усещаше очите си сухи и болезнени.
Но оставаха още запаси, така че той не спираше да извлича магия, докато накрая всичко пред погледа му угасна и той започна да пада.
Двайсет и четвърта глава
Война на изтощение
333 г. СЗ, Есен
Втората нощ от Новолунието
Лийша беше в една временна лечебница в Нови Райзън, когато светлините отново започнаха да проблясват. Отчаяно се опитваше да съшие гръдния кош на един мъж, но два пъти трябваше да се привежда над него и да го закриля с тялото си, докато експлозиите разтърсваха зданието и от гредите се сипеше прах. Навън хората поравно крещяха и ликуваха.
— Какво става там, Ядрото да го вземе? — попита тя.
— Сега ще разбера, господарке. — Уонда хвана лъка си, доволна, че има какво да свърши.
Върна се няколко минути по-късно.
— Господарке, трябва бързо да дойдете.
Лийша не можеше дори да погледне към телохранителката си, а по пръстите ѝ бливна кръв, докато се опитваше да запуши пробита артерия.
— Доста съм заета в момента, Уонда. Какво има?
— Трябва да дойдете незабавно. — Неотложността се усещаше в тона ѝ и Лийша бързо вдигна очи. Уонда беше пребледняла от страх. — Избавителя падна.
Всички вдигнаха глави.
— Не може да бъде! — изкрещя една жена и другите край нея заридаха.
Лийша се обърна отново към отворената рана. Доникъде не беше стигнала.
— Не мога просто… — Започна тя, но Аманвах сложи длан на нейната.
— Върви — каза