Читать «Дневната война» онлайн - страница 359

Рена! Арлен съсредоточи цялата си сила в този миг не за да надвие демоните, а за да материализира дори само едната си китка. С огромни усилия успя и нарисува простичка защита във въздуха. Имаше искрица сила, която да ѝ придаде, но ѝ бе нужна само искрица, за да се възпламени бурето с гръмоносни пръчки.

Нощното небе се озари. Въздухът се изпълни с могъщ рев и земята се разтресе, когато окопите се сринаха върху демоните в тях. Ударната вълна събори дърветата наблизо и смаза полските демони като плужеци.

Впримчен във волята на трите демона, Арлен не можеше да помръдне, но и нямаше нужда, защото в това състояние нищо физическо не можеше да го нарани. Опита се да запази хладнокръвие, докато сякаш цяла вечност чакаше връзката между защитите да се разпадне, макар това да се случи само няколко секунди след това.

В този миг на стъписване Арлен се откъсна от клопката на мисловните демони и избяга по най-близкия магически път. Усети притегателната сила на защитената мрежа на Хралупата и се озова там, извличайки енергия, както удавник гълташе въздух. Магията изтласка болката и отчаянието, но Арлен не изгуби време да ѝ се наслаждава. Незабавно се издигна във въздуха, за да потърси противника си.

Мисловният демон, още в недоумение от загубата на голямата си защита, лесно се забелязваше — пътеводен фар в нощта. Събратята му не бяха излезли от собствените си големи защити и оставаха в безопасност. Колкото и да бяха почтителни към него, Арлен познаваше тези същества вече достатъчно добре, за да знае, че никога не биха рискували себе си, за да му помогнат. Себеотрицанието им бе също толкова чуждо, колкото любовта.

Мимическият демон на възрастния княз ядрон във формата на огромен полски демон търчеше към господаря си с невероятна скорост, но още не беше стигнал дотам. Арлен извлече магия от Хралупата и нарисува няколко огнени и ударни защити, за да изпрати огромно огнено кълбо към ядрона. Не притежаваше нищо от изтънчеността на нападението им срещу него, но не бе моментът за изтънченост.

Демонът видя атаката и се дематериализира със скоростта на мисълта, ала магията се движеше по-бързо от мисълта — ударът пристигна, докато мисловният демон все още бе отчасти в тялото си, така че уби и него, и мимикът му незабавно.

Както и преди, смъртният писък на княза изпрати вълни от енергия във въздуха, по-силни от кое да е буре с гръмоносни пръчки. Търтеите на повече от километър във всяка посока умряха на място от шока и дори Арлен сложи ръце на слепоочията си в опит да успокои болката.

Другите Умове със сигурност също бяха почувствали това, защото демоните, биещи се с дърварите и хората на Тамос, ако и да не загинаха, изпаднаха в пълно объркване. Арлен погледна към хората си и осъзна какво е струвала арогантността му. В минутите, в които бе приклещен мисловно, добре организираните търтеи бяха взели тежки жертви.

Камъни и дървесни стволове бяха разпилени по полето насред потрошените тела на хора и коне. Нямаше и следа от капитан Гамон, а Тамос, опръскан целият в сукървица, бе изгубил коня си и се биеше с копие и щит срещу каменен демон. Клетва тичаше без никого на гърба си и прегазваше полски демони свободно, а Рена тичаше до нея и не ѝ отстъпваше.