Читать «Дневната война» онлайн - страница 358

Това място трябва да бъде унищожено, каза най-близкият Ум. Може да крие други тайни.

Останалите се съгласиха.

Колкото повече говореха помежду си — като не съзнаваха, че Арлен може да ги чуе, или просто не ги интересуваше, — толкова повече се оформяха като три отделни същества в ума му. Този в центъра, който го беше омаломощил, бе по-стар, по-силен, беше заслужил мястото си в ключовата защита. Другите двама не бяха точно подчинени, но въпреки това подхождаха внимателно, като младежи пред по-възрастен мъж.

Демонски обноски, помисли си Арлен с безплътна усмивка, като за миг дори забрави болката.

Местният демон долови развеселеността му и пак го притисна — помъти ума му и го запрати отново в дебрите на агонията. Тримата се заеха да се хранят с предателството на Джардир.

Ако спомените на този са истински, Обединителя на юг може би още не съзнава пълната сила на артефактите, помисли местният Ум.

Отново се съгласиха.

Когато Обединителите загинат, лесно можем да овладеем остатъка от добитъка. Ще напуснем проклетата повърхност и ще се завърнем като победители в двора на Умовете.

Само за да може Съпругът да обяви победата за своя, помисли най-старият от тримата.

Трябва да убием този още щом приключим с него, предложи най-младият, преди Съпругът да погълне спомените му.

Арлен можеше да усети напрегнатостта сред тримата.

Кралицата ще снесе всеки момент, трябва да не даваме никакви предимства на Съпруга, съгласи се най-възрастният.

Продължиха да разкъсват спомените му. Когато Арлен преживя наново нощта, когато бе започнал да се татуира, трите демона излъчиха разбиране, както и шок и неверие, когато стигнаха до мига, когато бе започнал да се прехранва с демони.

Не е като другите Обединители. Краде силите ни и ги прави свои.

Само по случайност е стигнал до това прозрение. Ще умре с него.

Когато стигнаха до момента с Лийша в калта, отново се развеселиха. И отново не успява да се съеши!

Веселието се стопи, докато наблюдаваха Битката при Хралупата, но и не се изненадаха особено. В края на краищата прецениха, че силата на човеците е крайно недостатъчна.

Само че просъскаха, докато наблюдаваха как Арлен и Рена убиват Ума, който бе дошъл за тях през последното Новолуние. Почувстваха гняв и дори малко страх, докато наблюдаваха как разпръсква същината на победения демон обратно към Ядрото.

Ала чувството не трая дълго. Демоните продължиха да претърсват хладнокръвно, стигайки до събитията през последните няколко седмици.

Женската също знае тайната на силата, помисли си местният Ум. Тя също трябва да бъде убита.

Арлен, който досега смяташе волята си за прекършена, внезапно почувства сила да се изправи отново срещу тях. Той направи опит да се надигне, макар сякаш да не помръдваше изобщо, но бе достатъчно, за да му обърнат внимание мисловните демони.

Грижа го е за нея. Мисълта ги изпълни с изненада и веселие.

Страданието му при смъртта ѝ ще е невероятен деликатес.

Достойно наказание за бедите, които поражда сред добитъка.

Мислите му казват, че и сега тя е в нощта…

За миг натискът им се охлаби, докато погледнат през сетивата на търтеите си, търсейки жена със защитена плът, грейнала ярко от открадната магия.