Читать «Дневната война» онлайн - страница 357
Питър В. Брет
Разходиха се из спомените му и го принудиха да изживее всяко тежко и болезнено чувство в живота си отново, отпиваха от болката, слабостта и унижението му като от анжиерско бренди.
Ненадейно отново се оказа на десет и лежеше на земята, покрил глава с ръце, докато Коуби Фишър буквално го риташе до напикаване. Коуби, Гарт и Уилъм Фишър бяха го пребили, задето се беше осмелил да говори със сестрата на Уилъм Али, която беше на дванайсет. Арлен тайно бе влюбен в нея, мислейки я за по-добра от момчетата, които го измъчваха.
Но Али се бе оказала същата като тях, смеейки се редом с момчетата, докато той стискаше прогизналите си от урина гащи и бягаше разплакан.
Демоните останаха по-дълго в този миг, излъчвайки удоволствие.
От демона, който го държеше прикован, Арлен долови презрение.
Арлен се оказа на единайсет и отново гледаше, докато заедно с баща си наблюдаваха безучастно как демоните разкъсват майка му и Мария на парчета. Опита се отново да изкрещи, но нямаше нито уста, нито дробове.
Не можеше с нищо да спре нашествието на демоните в ума си. Подобно на деца с торбичка захаросани лешници пред жонгльорско представление, те гледаха онази нощ, в която Мери скъса с него, яхнала раменете му, докато той се луташе по улиците на крепостта Мливари сам нощем, а по лицето му дъждът се смесваше със сълзите.
Вместо с ритници демоните го изтезаваха с това. Някои спомени бяха останали завинаги заедно с Арлен, а други бе забравил, докато демоните не ги изровеха като дребни дрънкулки в нечий дюкян.
Беше в една от шатрите за гости на Абан, опитвайки се отчаяно да вдигне панталона си, когато една от неженените дъщери на
Продължиха да разчленяват ума му, стигайки до момента, когато с Абан откраднаха картата на изгубения град Анокх Слънце от Шарик Хора. По онова време той беше оправдал пред себе си престъплението, но и досега не му се нравеше особено, защото го бе довело до Копието на Каджи и бе довело света до положение, за което може би не бе готов.
Ненадейно ядроните станаха напълно сериозни и се разтършуваха още по-дълбоко из спомените му за пътешествието из пустинята. Когато отвори саркофага на Каджи и откри копието, те просъскаха.