Читать «Дневната война» онлайн - страница 357

Разходиха се из спомените му и го принудиха да изживее всяко тежко и болезнено чувство в живота си отново, отпиваха от болката, слабостта и унижението му като от анжиерско бренди.

Ненадейно отново се оказа на десет и лежеше на земята, покрил глава с ръце, докато Коуби Фишър буквално го риташе до напикаване. Коуби, Гарт и Уилъм Фишър бяха го пребили, задето се беше осмелил да говори със сестрата на Уилъм Али, която беше на дванайсет. Арлен тайно бе влюбен в нея, мислейки я за по-добра от момчетата, които го измъчваха.

Но Али се бе оказала същата като тях, смеейки се редом с момчетата, докато той стискаше прогизналите си от урина гащи и бягаше разплакан.

Демоните останаха по-дълго в този миг, излъчвайки удоволствие. Няма нищо по-сладко от унижението, помисли единият.

На мен ми харесва яростта, и тримата заедно изгледаха момента няколко седмици по-късно, когато Арлен си отмъсти жестоко. Толкова е… примитивен.

От демона, който го държеше прикован, Арлен долови презрение. Да ядосаш човек, е толкова лесно, колкото да накараш огнен търтей да пламне. Такава е природата им. Терзанието е къде-къде по-изискан вкус.

Арлен се оказа на единайсет и отново гледаше, докато заедно с баща си наблюдаваха безучастно как демоните разкъсват майка му и Мария на парчета. Опита се отново да изкрещи, но нямаше нито уста, нито дробове.

Не можеше с нищо да спре нашествието на демоните в ума си. Подобно на деца с торбичка захаросани лешници пред жонгльорско представление, те гледаха онази нощ, в която Мери скъса с него, яхнала раменете му, докато той се луташе по улиците на крепостта Мливари сам нощем, а по лицето му дъждът се смесваше със сълзите.

Вместо с ритници демоните го изтезаваха с това. Някои спомени бяха останали завинаги заедно с Арлен, а други бе забравил, докато демоните не ги изровеха като дребни дрънкулки в нечий дюкян.

Беше в една от шатрите за гости на Абан, опитвайки се отчаяно да вдигне панталона си, когато една от неженените дъщери на кхафита „случайно“ го беше хванала да мастурбира. Тя му предложи помощ и Арлен не можа да реши кое го плаши повече, да даде на красианския си приятел — който навярно беше организирал всичко това — причина да му се обиди и да го принуди да се ожени за нея, или да изтърпи подигравките ѝ от липсата си на опит.

Дава му се шанс да се разплоди и не успява, помисли един от демоните и срамът му се удвои, с което допълнително подхрани създанията.

Продължиха да разчленяват ума му, стигайки до момента, когато с Абан откраднаха картата на изгубения град Анокх Слънце от Шарик Хора. По онова време той беше оправдал пред себе си престъплението, но и досега не му се нравеше особено, защото го бе довело до Копието на Каджи и бе довело света до положение, за което може би не бе готов.

Ненадейно ядроните станаха напълно сериозни и се разтършуваха още по-дълбоко из спомените му за пътешествието из пустинята. Когато отвори саркофага на Каджи и откри копието, те просъскаха.