Читать «Дневната война» онлайн - страница 356

Когато го настигнаха първите редове, Арлен се дематериализира с намерението да ги остави да го подминат и да взриви гърмящите пръчки, преди да стане твърде късно.

Но в мига на безплътие местният Ум го нападна.

Усети натиска на волята му, но Арлен и преди се бе вкопчвал в подобна схватка. Той събра умствените си сили и отвърна на удара само за да се блъсне в непреодолима преграда.

Голямата защита.

Твърде късно Арлен осъзна грешката си. Защитата не бе само физическа бариера и източник на сила. Също така защитаваше ума на ядрона от нежелани намеси, както мисловните защити на Арлен помагаха на него.

Той се хвърли отново и отново към преградата и внезапно го осени за пръв път точно как са се чувствали Едноръкия и останалите демони, опитвайки се да преодолеят защитните кръгове на Арлен през годините. Разгневени. Объркани. Обезсърчени.

Уязвими.

В този миг на първоначално отчаяние демонът го атакува, пресягайки се оттатък защитите без риск за себе си, подобно на Уонда Кътър на ръба на голямата защита, докато избиваше ядрони с лъка си.

Князът с лекота преодоля защитата му и сграбчи в лапите си ума на Арлен. Научи го колко арогантен е бил да се мисли за достоен противник на едно от тези същества.

Рена беше права. В първото съревнование беше извадил късмет, а дори и тогава щеше да изгуби, ако не беше тя. Въпреки всичко научено още беше пълен новак във форма на сражение, за която тези демони се обучаваха цял живот.

Арлен събра цялата си сила и воля, опитвайки се да се материализира. Ако успееше, щеше да активира психозащитата си и между него и защитната мрежа на Хралупата оставаха само стотина ядрона.

Само.

Ала князът пречеше на атомите му да се съберат. Арлен намери пътека към Ядрото и се опита да се отдалечи натам, но и това бе напразно. Демонът го беше приковал и силом изцеждаше магията от съществото му. Дори под формата на мъглица Арлен осъзна, че може да усеща болка, и ако имаше глас, щеше да крещи.

Мислеше си, че демонът просто ще го довърши безмилостно, но атаката спря точно на ръба на смъртта, точно преди и последната част от енергията му да свърши, оставяйки го като след огромна кръвозагуба. Тогава чу гласа на чудовището.

Какъв глупак, да напусне средоточието на силата си и да дойде след нас, предаде ядронът на останалите от вида си.

Сигурно си е мислел, че търтеите му ще ни разсеят в безсмисления си щурм, отвърна втори.

Глупак, съгласи се трети. Усети психическото присъствие на останалите два ядрона как се добавя към вече смазващия натиск на първия.

Трябва да се освободя. Той се помъчи отново да освободи хватката им. Другите нямат шанс без мен.

Бои се за търтеите си! Мисълта сякаш развесели останалите. Как този е успял да надвие един от братята ни?

Скоро ще узнаем. Мисълта бе изпълнена с глад, какъвто Арлен никога не беше изпитвал. Знанието и опитът бяха храна за тези създания и нямаха търпение да се нагостят с ума му, така както Арлен би потънал в историческа книга.