Читать «Дневната война» онлайн - страница 349

Арлен се дематериализира и за частица от секундата, в която бе безплътен, усети вълните от енергия на князете — разбра, че Рена е права. Можеше да се справи с един в подобно състояние, но два или повече щяха да го надвият.

Ала нямаше време князете да го атакуват, защото само след миг Арлен си върна физическата форма до Роджър и мисловните му защити се задействаха отново. Арлен подхвана жонгльора като пеленаче и го върна обратно към голямата защита с два огромни скока.

— Къде са останалите? — попита той, но преди Роджър да успее да отвърне, Арлен чу крясък и вдигна глава. Рена, покрита от глава до пети с демонска кръв, цялата грейнала от магия, прескачаше през множеството от чудовища, метнала на рамо Гаред като чувал с брашно.

Рена се приземи на гърба на един от демоните, лумна магическа светлина и демонът не се изправи повече. Арлен отново се хвърли напред, като рисуваше отбранителни защити във въздуха, за да им разчисти пътя. След миг двамата се разминаха, Рена продължи към голямата защита, а Арлен остана зад нея, за да покрие бягството. Хвана най-близкия полски демон за крака и го използва като сопа срещу останалите. Ноктите на демона се впиваха в люспестата кожа на другите създания, така както никое смъртно оръжие не можеше да го стори.

Миризмата на сукървица тегнеше във въздуха и Арлен трябваше да потисне вълна от глад, каквато не бе изпитвал от години. Искаше да захапе демона, от когото се вдигаше пара в защитените му длани, и да стигне до мекото месо под люспите.

Тръсна глава и устоя на инстинкта достатъчно задълго, за да метне демона при останалите и да изтича обратно зад голямата защита, където Рена внимателно оставяше Гаред на земята. Аурата на огромния дървар беше сива. Беше жив, но в несвяст.

— Какво стана? — попита Арлен.

— Просто го халосаха по главата — каза Рена и свали шлема на Гаред. — Спаси ми живота.

— Или отложи смъртта ти по-скоро — отвърна Роджър.

Арлен погледна към него. Маската на жонгльор се бе изплъзнала и ужасът в аурата му личеше и по лицето му.

— Демоните строят своя собствена голяма защита.

Затова магията се губеше отвред.

— Ядрото да ме вземе, какъв съм идиот! — извика Арлен. Позволи на тялото си да се понесе нагоре, към горния край на защитата, за да огледа околността. Както беше казал и Роджър, едва на километър и половина от тях имаше голяма защита, която не приличаше на никой символ, който Арлен познаваше. Не беше с размерите на големите защити на Хралупата, но вече работеше.

От ъгълчето на полезрението си Арлен видя и друго и се завъртя. Ужасът му нарасна. Оформяха се просветващи свързващи нишки между тази защита и една на югоизток, до Нови Райзън. Завъртя се обратно и видя, че демоните копаят трета, на югозапад, до окръга Мъчнокрай. Тази защита не бе довършена, но вече започваше да извлича магия. Щеше едва след минути да се свърже с останалите две.

Дори новите сетива на Арлен не можеха да пробият преградата на тези защити — магията, привлечена там, не се връщаше. Ала усещаше тримата князе ядрони в сърцевината на всяка от защитата, седнали като паяци насред паяжина. И през цялото време каменните и дървесните демони не спираха да копаят, подсилваха защитите, правеха ги все по-постоянни.