Читать «Дневната война» онлайн - страница 351
Питър В. Брет
Аманвах ахна и след това извика. Всички се напрегнаха в очакване на още новини, но
След няколко мига Аманвах си позволи да издиша.
— Атакуваха го, но сега свири. — Гордостта си личеше в гласа ѝ. — Дори по Новолуние
Сиквах кимна.
— Еверам му шепне.
След това обаче Аманвах падна на колене.
— Не — прошепна тя. — Не, не, не. Моля те, съпруже, недей…
Не довърши изречението. Сиквах застана на колене до сестра си и започна да разтрива раменете ѝ. Лицето на Аманвах се бе отпуснало и тя не продумваше, но Лийша можеше да си представи какво ѝ минава през ума.
Тя вдигна краищата на полите си и приклекна пред Аманвах. Пресегна се с ръце и хвана нежните длани на девойката, като ги стисна, за да ѝ влее сила, така както се опитваше да го стори Сиквах.
— Аманвах — каза тя, без да се опитва да скрие отчаянието в тона си, — моля те, кажи ми, какво става? Роджър…
— Още не — каза Аманвах. — Още свири, но вече не отблъсква
Нещо прокапа и на идеално бялата коприна в скута на Аманвах се показа петънце. Сиквах извади отнякъде из одеждите си малка бутилчица и улови сълзите на Аманвах, докато падаха.
— Честта му не познава граници и Еверам ще го сложи при себе си в чертозите върху Шестия устой на Рая — каза тя. Аманвах кимна и се разплака още по-силно.
Това продължи няколко минути, но след това очите на Аманвах се озариха и тя поизправи гръб.
— Сражава се отново! Всичките множества на Ний пред него и той срещу тях!
Сиквах бързо запуши единия си мускал, вече пълен, и извади втори.
— Може ли дори той да…
— Разбира се, че може! — сопна се Аманвах, върнала си духа. — Той е Роджър, син на Джесъм и ученик на Арик Сладкогласния, зет на Шар’Дама Ка. — Тя направи пауза и сви юмрук. — Но
— Честна дума — съгласи се Лийша.
— Сега с него е
Точно тогава някой се провикна и всички се обърнаха — видяха Арлен насред Гробището. Дори Лийша, която си имаше понятие от силите на Арлен, зяпна. Едва преди мигове бе на километри оттук, в Нова закрила.
Но нямаше съмнение, че сега е тук, когато гласът му избумтя като гръмотевица.
— По конете и се пригответе за път! Яздим в нощта след минути!
Обърна се и целенасочено закрачи към шатрата на графа, а тълпата край него се раздели — някои шепнеха, изпълнени със страхопочитание, а други викаха.
— Появи се точно като демон! — извика една жена.
Инквизитор Хейс препречи пътя му.
— Как е възможно това? — поиска да знае с гневен тон. — Канонът казва, че не бива да правим магията на ядроните своя…
Арлен го избута встрани като дете, без да забави ход.
— Нямам време да спорим за святите книги, Хейс.