Читать «Дневната война» онлайн - страница 351

Аманвах ахна и след това извика. Всички се напрегнаха в очакване на още новини, но дама’тингата не каза нищо. В очите ѝ се оголи страх и Лийша си припомни, че при все обучението си дама’тингата бе почти дете. Сиквах, обикновено по-изразителната и емоционалната от двете, остана спокойна. Постави ръка на рамото на сестра си.

След няколко мига Аманвах си позволи да издиша.

— Атакуваха го, но сега свири. — Гордостта си личеше в гласа ѝ. — Дори по Новолуние алагаите не могат да устоят на музиката на съпруга ми.

Сиквах кимна.

— Еверам му шепне.

След това обаче Аманвах падна на колене.

— Не — прошепна тя. — Не, не, не. Моля те, съпруже, недей…

Не довърши изречението. Сиквах застана на колене до сестра си и започна да разтрива раменете ѝ. Лицето на Аманвах се бе отпуснало и тя не продумваше, но Лийша можеше да си представи какво ѝ минава през ума.

Тя вдигна краищата на полите си и приклекна пред Аманвах. Пресегна се с ръце и хвана нежните длани на девойката, като ги стисна, за да ѝ влее сила, така както се опитваше да го стори Сиквах.

— Аманвах — каза тя, без да се опитва да скрие отчаянието в тона си, — моля те, кажи ми, какво става? Роджър…

— Още не — каза Аманвах. — Още свири, но вече не отблъсква алагаите. Вика ги при себе си, за да спаси спътниците си.

Нещо прокапа и на идеално бялата коприна в скута на Аманвах се показа петънце. Сиквах извади отнякъде из одеждите си малка бутилчица и улови сълзите на Аманвах, докато падаха.

— Честта му не познава граници и Еверам ще го сложи при себе си в чертозите върху Шестия устой на Рая — каза тя. Аманвах кимна и се разплака още по-силно.

Това продължи няколко минути, но след това очите на Аманвах се озариха и тя поизправи гръб.

— Сражава се отново! Всичките множества на Ний пред него и той срещу тях!

Сиквах бързо запуши единия си мускал, вече пълен, и извади втори.

— Може ли дори той да…

— Разбира се, че може! — сопна се Аманвах, върнала си духа. — Той е Роджър, син на Джесъм и ученик на Арик Сладкогласния, зет на Шар’Дама Ка. — Тя направи пауза и сви юмрук. — Но алагаите ще са му последният проблем, когато се върне тук.

— Честна дума — съгласи се Лийша.

— Сега с него е пар’чинът — каза Аманвах след секунда. — Той е… — Тя смръщи вежди. — Алагаите, те…

Точно тогава някой се провикна и всички се обърнаха — видяха Арлен насред Гробището. Дори Лийша, която си имаше понятие от силите на Арлен, зяпна. Едва преди мигове бе на километри оттук, в Нова закрила.

Но нямаше съмнение, че сега е тук, когато гласът му избумтя като гръмотевица.

— По конете и се пригответе за път! Яздим в нощта след минути!

Обърна се и целенасочено закрачи към шатрата на графа, а тълпата край него се раздели — някои шепнеха, изпълнени със страхопочитание, а други викаха.

— Появи се точно като демон! — извика една жена.

Инквизитор Хейс препречи пътя му.

— Как е възможно това? — поиска да знае с гневен тон. — Канонът казва, че не бива да правим магията на ядроните своя…

Арлен го избута встрани като дете, без да забави ход.

— Нямам време да спорим за святите книги, Хейс.