Читать «Дневната война» онлайн - страница 350

Арлен се върна на земята до Рена и Роджър.

— Не е само една. Три са и в центъра на всяка има Ум.

— Създателю — прошепна Роджър.

— Трябва да кажем на графа — отвърна Арлен.

Рена кимна.

— Ще доведа конете.

Арлен поклати глава.

— Твърде са бавни.

Рена го погледна с притеснено изражение.

— Едно е да лекуваш болни и да крачиш във въздуха. Ако направиш това…

— Няма как, Рен — каза Арлен. — Останалите, тръгнете веднага към Гробището. Може би дотогава ще имаме нещо като план.

И с това той се разтвори във въздуха.

Арлен незабавно усети притегателната сила на голямата защита. Като кръв в сърце, цялата сила на тези защити течеше към ключовата защита в Хралупата. Вместо обаче да извлече от нея, той си позволи да пропадне и моментално се материализира в Гробището на Хралупата.

Случи се за по-малко от секунда и човек лесно можеше да го пропусне, но при всички хора там мнозина все пак го видяха и нададоха изненадани викове.

Тамос крачеше из шатрата като нощен вълк в клетка. От време на време поглеждаше към трона и веждите му се събираха още по-близо, сякаш искаше да го прекатури с ритник. Ако Аманвах и тези с нея не бяха тук, вероятно точно това щеше да направи. Острите думи на дама’тингата го бяха порязали дълбоко. Тя се бе върнала на дивана си и оттогава мълчеше, но оскърблението си стоеше.

Лийша постави длан на ръката му и усети напрежението дори през бронята. Той се обърна към нея и тя прокара пръст по пресния емайл, с който бе поправен нагръдникът му.

— Никой в Хралупата не те мисли за страхливец — каза тя, достатъчно тихо, за да не я чуят. — Белезите по бронята ти показват красноречиво колко пъти си заставал между тях и нощта. И на мен не ми харесва да чакам тук, но и за двама ни ще има предостатъчно работа, при това скоро.

Тамос кимна.

— Просто… Тези две жени. Те са…

— Невъзможни, знам — каза Лийша. — Но за едно бяха прави.

— А? — попита Тамос.

— Тронът е излишен. Крещи на хората, че си над тях, а нямат нужда от това.

— Затова ли толкова обичат този твой Защитен? — попита Тамос със следа от горчивина в гласа.

— Заради това и че може да пробие дупка в скален демон с ритник.

Тамос се засмя.

— Да, трябва да науча и това.

За миг между тях премина недоизказана топлина, но след това кръвта на Лийша изстина, когато се обади Аманвах.

— Алагаите строят собствена голяма защита.

— Сигурна ли си?! — попита Лийша изумена.

Тамос отиде до картата на околията на масата.

— Каква защита? Колко голяма? Къде?

Аманвах сви рамене, наклонила глава на една страна.

— Знам само това, което чух. — Направи пауза. — Не съм сигурна, че съпругът ми и тези с него могат да видят нещо повече от гледната си точка.

Инквизитор Хейс нарисува защита във въздуха и се зае да нарежда молитви. Част от Лийша искаше да се присъедини към него, но отдавна беше научила, че Създателя не се намесваше в помощ на децата си. Ако искаха да се спасят, трябваше да се спасят сами.