Читать «Дневната война» онлайн - страница 347

Когато Рена видя, че двамата са в безопасност, тя приклекна и отскочи на десет метра, право върху една от огромните купчини от пръст, които каменните демони бяха натрупали, докато изкопаят рововете си. Леко потъна в рохкавата пръст, когато се приземи, но иначе изглеждаше напълно невредима.

Преди обаче отново да се загърне с наметалото си, един въздушен демон изпищя и пикира от небето към нея. Рена се обърна към него, готова да го посрещне, ала демонът стори нещо, което Роджър никога не беше виждал. Разпери широко криле, за да убие скоростта си, и изплю мълния срещу нея.

Нощта се озари от ослепителния проблясък. Роджър светкавично затвори очи, но не и преди избухването да го замае. Мъчеше се да поддържа мелодията, докато ярки цветни облачета танцуваха зад клепачите му. Когато отново отвори очи, видя Рена на земята, изтърколила се надолу по четирите метра от върха на купчината пръст. От нея се виеше дим и във въздуха витаеше миризмата на обгорена плът и освободен енергиен заряд. Невероятно, но тя се надигаше и с всеки изминал миг си връщаше самоконтрола. Светеше също толкова ярко, колкото преди няколко мига, и навярно се лекуваше подобно на демоните.

Трябва да науча този номер, помисли си той.

Два полски демона се нахвърлиха върху Рена, преди да успее да се възстанови напълно. Гаред нададе рев и се спусна да ѝ помогне. Когато се отдалечи на два-три метра от Роджър и цигулката му, демоните му обърнаха внимание, но не достатъчно навреме, за да избегнат първите му смъртоносни удари. Със секира в едната ръка и мачете в другата, той разблъска демоните встрани от падналата жена, оставяйки дълбоки резки в плътта им. Само след миг вече стоеше над нея, давайки ѝ време да се изправи на крака.

Демоните, които Гаред беше ударил, също се надигаха и се лекуваха, както Рена преди миг. Дотичаха още от тях, но стояха на безопасно разстояние от оръжията на Гаред и Рена. Пристигаха все повече полски демони, за да обкръжат двамата. Скоро цялата околност кипеше от тях, маса от извиващи се люспести тела, ярко грейнали от магия.

Но дори при такова превъзходство демоните не нападаха. Просто обикаляха и не позволяваха на Гаред и Рена да помръднат, така че двамата трябваше да стоят гръб в гръб и да стискат оръжията пред себе си, чакайки нападение, което така и не идваше.

В капан.

Но защо? Роджър се огледа. Въздушните демони кръстосваха в небето над тях, но и те сякаш не възнамеряваха да нападат. Каменните и дървесните демони продължаваха да копаят.

Идва нещо по-лошо. Роджър имаше много добра представа какво би могло да бъде.

Замисли се. Дори с магията на хората, която усилваше музиката му, не бе сигурен, че ще може да прогони толкова много чудовища, а и дори да успееше, въпреки необичайната си устойчивост тази нощ щяха да прегазят приятелите му, докато се разбягват.

Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и се благодари, задето бе дал заповеди на съпругите си да не го следват тази нощ.

— Аманвах — рече той в подбрадника на цигулката си. — Знам, че не съм бил най-добрият съпруг, но никога не съм съжалил, задето взех теб и Сиквах за съпруги. Бяхте най-достойните спътници, които човек може да иска, и ми помогнахте да намеря своето собствено достойнство. Ако не се върна, помнете ме, когато пеете.