Читать «Дневната война» онлайн - страница 348

Тя не можеше да отвърне, но така всъщност беше по-добре. Роджър се отказа от мелодията, която го правеше невидим, и започна нова, която достигна до всяко ядронско ухо.

Ето ме, казваше музиката. Слаб и беззащитен, а вие сте толкова, толкова гладни.

За момент не се случи нищо, но изведнъж всяко лице на ядрон се извърна рязко към него. Стотици черни очички го приковаха. По какъвто и начин мисловният демон да въздействаше на търтеите, те не можеха да загърбят природата си. Изпищяха и скочиха към него, изпънали дълги нокти, тракащи с челюсти.

Роджър се обърна и се затича по-бързо, отколкото някога бе тичал в живота си, като през цялото време не спираше да свири, да свиква демоните при себе си.

Арлен стоеше като от камък и наблюдаваше горите. Опита се да извлече магия, но тази край него беше слаба и от течението се отдалечаваше от него, привлечена от невидима сила. Опитите му да познае мястото около себе си не му помагаха.

Сякаш ги нямаше цяла вечност, но той знаеше, че бяха само минути. Острият му слух долови рева на демони оттатък фоновия шум, но след това чу и цигулката на Роджър. Зачака.

Докато тази музика не спира, помисли си Арлен, те са в безопасност. Ала спре ли…

В безоблачното небе нещо ярко проблесна. Арлен можеше да познае мълниеносен демон, когато видеше това. Дори по местата, където тези демони обикновено се появяваха, хората ги мислеха за измислица, а Арлен не бе виждал никога такъв в Анжие. Местните защитници дори не си правеха труда да включват защита срещу мълниеносни демони в защитените си кръгове.

Умовете могат да призоват всяка порода демони при себе си, осъзна Арлен и усети как шансът им да спечелят за пореден път намалява. Как щяха дърварите да се справят с яките плоски глави на глинените демони или ледените храчки на снежните демони, които можеха да смръзнат и строшат стомана? Или киселинната кал на блатните демони? Тези, чиито щитове и броня лично бяха защитени от Арлен и Лийша, щяха да са в по-голяма безопасност, но той много добре знаеше каква малка закрила представляват обикновените защитени брони срещу тези редки породи.

Ала Гаред и Рена имаха всички нужни защити, а Роджър все така свиреше…

Всъщност музиката се усилваше, акомпанирана сякаш от рева на хиляда ядрона. Роджър се появи от гората, тичайки колкото му държаха краката. Аурата му излъчваше неподправен ужас, донякъде потиснат от съсредоточеното му свирене. След секунда Арлен видя защо — сякаш безкраен поток от полски демони заизлизаха от дърветата.

Когато стигнаха на открито, те набраха скорост, но Роджър спря, преди да успеят да го настигнат, и смени мелодията с острите, стържещи звуци, които Арлен често го бе виждал да използва. Усилен от цигулката на Роджър, звукът удари демоните като физическа преграда и ги разпръсна.