Читать «Дневната война» онлайн - страница 346
Питър В. Брет
Демонът все още размахваше диво крайници, докато Гаред го поваляше на земята, и в предсмъртните си гърчове, аха-аха, да скъса наметалото му. Роджър моментално скочи на крака, върза панталона си и приготви цигулката си точно когато една глутница полски демони се появи край тях. Рена бе извадила дългия си остър нож и самата тя ръмжеше като демон. Изглеждаше нетърпелива за битката, макар да нямаха голям шанс срещу толкова много чудовища.
— Никой да не мърда — каза той и допря лъка до струните. Изсвири няколко остри тона, за да изненада демоните и да ги отблъсне малко назад, след което поде мелодия, с която да ги омае.
Но демоните не се омайваха. Бяха отскочили назад от първите няколко писъка на инструмента, но това не продължи дълго. Един от тях се стрелна напред и се опита да захапе Рена с челюстите си, но тя го върна назад с един замах на ножа си. Започнаха да кръжат край тях гладни, ръмжаха и риеха в пръстта, търсеха момент на слабост.
— Не можем да останем — каза Рена. — Ако ги контролира Ум, половината Ядро ще ни се стече на главите ей сегинка.
Роджър погледна прокъсаното наметало на Гаред, след това — своето, покрито с ядронска гнилоч. Нямаше място за бягство, а да се бият, бе лудост. Той скръцна със зъби и добави още слоеве към мелодията, усложнявайки я все повече и повече. Клепачите на демоните започнаха да се попритварят, но все още кръжаха край тримата.
— Имам нужда от нещо за разсейване — каза Роджър. — Рена, наметалото ти е цяло. Можеш ли да ги привлечеш за миг?
— Да — отвърна тя, — ама няма да ме последват.
— Мога да ги накарам да те последват.
— Майната му на тоя план — каза Гаред. — Няма да бягам и да ви оставя да…
Но преди да успее да довърши изречението, Рена се хвърли към обръча от чудовища, събори едното и го наръга няколко пъти, докато се търкаляха по земята. Тя скочи на крака невредима, докато демонът се мъчеше да си поеме дъх на земята. Вече се самолекуваше.
— Бягай! — подвикна Роджър и тя изпълни, като се хвърли към една от купчините камъни и от канара на канара ловко стигна догоре.
Роджър промени музиката.
След тази команда, демоните задрапаха по камъка след Рена. Няколко от тях се поспряха и обърнаха глави назад, нещо, което отиваше отвъд обичайните им инстинкти, но разсейването си свърши работата и Роджър поведе Гаред към друго място, като не спираше да усилва объркването им. Усилваше и звука все повече и повече, така че накрая музиката зажужа във въздуха и нямаше как създанията да разберат къде се намират Роджър и Гаред.
Рена чакаше на върха на купчината, колкото ѝ позволяваше търпението, и разпращаше защитени ритници, от които демоните се разлитаха във въздуха насред магически експлозии. Приземяваха се тежко, но бързо се обръщаха на крака, отръскваха се и започваха наново.
