Читать «Дневната война» онлайн - страница 342
Питър В. Брет
—
Арлен срещна неотклонния ѝ поглед.
— Арлен Бейлс, да не си си помислил и за тонинко, че ще те оставя да ходиш там сам.
— Добре, но не го искам — рече Арлен. — Търтеите не могат да ме наранят, Рен. Ще се оправя.
— Онзи мимик те нарани. Мисловният — още повече.
— Да, но сега знам как да им го върна.
— Успя да нараниш един от тях — напомни му Рена, — и то само’ щото се промъкнах зад него в защитеното ти наметало и го намушках в гърба. Кой знае колко още има там тази нощ?
— Може би не е капан за нас — додаде Роджър. — Може би е капан за теб.
Арлен го изгледа неразбиращо.
— Прав е — каза Рена. — Като пристъпиш оттатък тази голяма защита, ще пламнеш като фенер. Ще те надушат мигом.
Роджър прехапа устни.
—
Всички го изгледаха недоумяващо и не можеше да ги вини. Не беше известен със смелостта си, но друг начин нямаше. Гордееше се каква сила бе донесъл на хората с
Арлен поклати глава.
— Нямам представа дали силата ти дори ще работи върху мисловен демон. Може да накараш някоя котка да гони слънчево зайче цял следобед и търтеите не са много по-умни, но никога не би опитал този номер с хора.
Роджър вдигна рамене.
— Можеш да ослепиш дори хора, ако им светнеш в лицето. А и Рена не каза ли току-що, че защитеното наметало е успяло да го заблуди?
Хвана крайчеца на своето и се завъртя, за да го разтвори.
— Роджър, не мога да ти позволя… — започна Арлен.
— Не,
—
— Защото почти никога не го използваш. — Роджър поклати глава. — Мястото ти е при войниците ти,
Гаред плю в краката си.
— Може да си малко копеленце понякога, Роджър, обаче ще легна и ще оставя демоните да ме вземат, ако те пусна да отидеш там сам.
В гърлото на Роджър заседна буца, но я преглътна и надяна маската си на жонгльор. Искаше да възрази, но всъщност с Гаред до себе си се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото някога би признал.
— И аз идвам — каза Рена, взе си наметалото от дисагите на Клетва и го метна на раменете си.
— Рен. — Арлен я беше хванал за лакътя, а в гласа му имаше умоление.
Тя се обърна и отново го прикова с поглед.
— Сам го каза. Не можеш да мислиш за дребни работи. Имаш да ловуваш ония ми ти кратунковци, а аз трябва да пазя хората ти, когато ти не можеш.
Постави длан нежно на рамото му.
— Ще внимавам и ще ги върна живи.
Той кимна, взе я в обятията си и я целуна силно.
— Чш! — намеси се Гаред. — Я ни спестете младоженските истории!
Лийша изгледа със съмнение Аманвах, докато тя заедно със Сиквах се изтягаше на един копринен диван в палатката на Тамос, а безмълвният им телохранител се извисяваше над тях закрилнически.
Графът беше разположил шатрата в края на Гробището и там чакаше доклади, за да насочва силите си. Както обикновено, бе обзавел шатрата подобаващо на титлата и богатството си. Стените бяха обсипани с пищни гоблени, а килимите бяха меки като козината на котка. Мебелите бяха от тежко полирано дърво със златни инкрустации и филигран. И разбира се, си беше донесъл трона.