Читать «Дневната война» онлайн - страница 342

— Ние ще погледнем.

Арлен срещна неотклонния ѝ поглед.

— Арлен Бейлс, да не си си помислил и за тонинко, че ще те оставя да ходиш там сам.

— Добре, но не го искам — рече Арлен. — Търтеите не могат да ме наранят, Рен. Ще се оправя.

— Онзи мимик те нарани. Мисловният — още повече.

— Да, но сега знам как да им го върна.

— Успя да нараниш един от тях — напомни му Рена, — и то само’ щото се промъкнах зад него в защитеното ти наметало и го намушках в гърба. Кой знае колко още има там тази нощ?

— Може би не е капан за нас — додаде Роджър. — Може би е капан за теб.

Арлен го изгледа неразбиращо.

— Прав е — каза Рена. — Като пристъпиш оттатък тази голяма защита, ще пламнеш като фенер. Ще те надушат мигом.

Роджър прехапа устни. Не го казвай, недей, недей…

— Аз ще отида — каза той и се наруга наум.

Всички го изгледаха недоумяващо и не можеше да ги вини. Не беше известен със смелостта си, но друг начин нямаше. Гордееше се каква сила бе донесъл на хората с Песента на Новолунието, но след като видя какво стори Арлен преди малко, нямаше съмнение кой от двамата е заменимият.

Арлен поклати глава.

— Нямам представа дали силата ти дори ще работи върху мисловен демон. Може да накараш някоя котка да гони слънчево зайче цял следобед и търтеите не са много по-умни, но никога не би опитал този номер с хора.

Роджър вдигна рамене.

— Можеш да ослепиш дори хора, ако им светнеш в лицето. А и Рена не каза ли току-що, че защитеното наметало е успяло да го заблуди?

Хвана крайчеца на своето и се завъртя, за да го разтвори.

— Роджър, не мога да ти позволя… — започна Арлен.

— Не, аз не мога да позволя на теб — отвърна Роджър. — Може да не мога да гася горски пожари с махване, но мога да направя това.

— Ние можем — рече Гаред и застана до него. — Идвам с тебе. Наметалото на Дарси не е толкоз хубаво, колкото твоето, ама не ме е предавало.

— Защото почти никога не го използваш. — Роджър поклати глава. — Мястото ти е при войниците ти, генерале.

Гаред плю в краката си.

— Може да си малко копеленце понякога, Роджър, обаче ще легна и ще оставя демоните да ме вземат, ако те пусна да отидеш там сам.

В гърлото на Роджър заседна буца, но я преглътна и надяна маската си на жонгльор. Искаше да възрази, но всъщност с Гаред до себе си се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото някога би признал.

— И аз идвам — каза Рена, взе си наметалото от дисагите на Клетва и го метна на раменете си.

— Рен. — Арлен я беше хванал за лакътя, а в гласа му имаше умоление.

Тя се обърна и отново го прикова с поглед.

— Сам го каза. Не можеш да мислиш за дребни работи. Имаш да ловуваш ония ми ти кратунковци, а аз трябва да пазя хората ти, когато ти не можеш.

Постави длан нежно на рамото му.

— Ще внимавам и ще ги върна живи.

Той кимна, взе я в обятията си и я целуна силно.

— Чш! — намеси се Гаред. — Я ни спестете младоженските истории!

Лийша изгледа със съмнение Аманвах, докато тя заедно със Сиквах се изтягаше на един копринен диван в палатката на Тамос, а безмълвният им телохранител се извисяваше над тях закрилнически.

Графът беше разположил шатрата в края на Гробището и там чакаше доклади, за да насочва силите си. Както обикновено, бе обзавел шатрата подобаващо на титлата и богатството си. Стените бяха обсипани с пищни гоблени, а килимите бяха меки като козината на котка. Мебелите бяха от тежко полирано дърво със златни инкрустации и филигран. И разбира се, си беше донесъл трона.