Читать «Дневната война» онлайн - страница 343

Но с всичко това идваше и отговорността към етикета. Аманвах и Сиквах може би бяха врагове, но бяха и принцеси, роднини на красианския предводител. Позицията им подобаваше на всички почести, включително достъп до шатрата на Тамос и всяка друга проява на уважение. Момчето, което ги обслужваше, беше благородник и постоянно сновеше насам-натам ужасено, докато Сиквах му нареждаше и го проклинаше за мудността. Аманвах беше приклекнала до нея, наклонила глава на една страна.

Ослушва се за Роджър.

Мисълта подразни Лийша. Аманвах се беше опитала да я убие, но Роджър все така ѝ отдаваше пълното си доверие, а Лийша и Тамос стояха на тъмно. Съпруги или не, Лийша беше с него всеки ден в продължение на почти две години. Как можеше да вярва на тях повече, отколкото на нея?

Трябваше по същия начин да защитя шлема на Гаред и да не му казвам, помисли си и веднага я жегна вина. Какво право имаше да нахлува дори в неговото лично пространство по този начин?

Не. Тя поклати глава. Така правят дама’тингите. По-скоро бих станала като Илона, отколкото като тях.

Но толкова ѝ се щеше да научи какво се случва!

Ненадейно Аманвах изсъска и започна да нарежда нещо на красиански — много от думите бяха ругатни. Говореше твърде бързо, за да я разбере Лийша, но не можеше да се сбърка непрестореният гняв в гласа ѝ. Сиквах я изгледа шокирана, а Аманвах се изправи и започна да крачи напред-назад, докато епитетите продължаваха.

Лийша не можеше да издържа повече.

— Какво има? Какво се е случило?

Аманвах помисли, преди да отвърне.

— Почитаемият ми съпруг е смел, но глупав.

— Всички от време на време сме такива — отвърна Лийша.

Аманвах кимна и си пое дъх, за да възстанови спокойствието си на дама’тинга.

— Това е иневера.

— Той добре ли е? — попита Лийша.

Аманвах махна с ръка.

— Засега. Доброволно иска да излезе в нощта.

— Защо? — Това не звучеше като Роджър, когото Лийша познаваше.

— Явно вярват, че демоните ще усетят силата на пар’чина, ако напусне голямата защита. И така, пар’чинът е изпратил съпруга ми, простака Гаред и собствената си дживах ка в нощта, за да огледат вместо него. — Една от веждите на Аманвах се повдигна, но зад булото Лийша не разбра смисъла на жеста. — Самото му име значи смелост, но заповядва на другите да напуснат голямата защита, когато той се бои да го стори. В края на краищата е страхливец.

— А аз какъв съм, щом чакам в центъра на защитата? — попита Тамос. Всички погледнаха към него, а по лицето му ясно личеше колко е нервен. Лийша си спомни думите на Дарси за страха от демони и как нуждата му да преодолее този страх го караше да върши безогледни неща. Ужасяваше се да го нарекат страхливец и да изгуби уважението на хората си. — Един лидер трябва да може да направлява хората си.