Читать «Дневната война» онлайн - страница 341

Арлен се отдръпна от голямата защита, усещайки вибрациите на магията по нея.

— Когато сте на позиция, ще ви покажа целите. Увери се никой да не стреля, докато не дам знак.

Гаред кимна и поведе останалите от групичката и най-добрите стрелци от Нова закрила в сумрака. След само няколко крачки един след друг те се заизгубваха в дима.

Арлен вдиша дълбоко и извлече повече мощ, отколкото досега бе смеел, от цялата мрежа на Хралупата. Усети вътрешностите си пламнали от сила и знаеше, че не може да я удържи дълго, без да го погълне.

— Дръжте се — каза Арлен, а гласът му стигна до всеки слух. След това вдигна два пръста и нарисува защити за топлина и въздух, като оформи енергията, докато я излъчваше. Зароди се огромен вятърен порив, който издуха дима и угаси пламъците като свещи на рожден ден.

Замая се, докато магията напускаше тялото му, но нямаше време за губене. Отново извлече магия от голямата защита и този път нарисува символи, с които озари въздуха с ярка светлина, която превърна нощта в ден. Разкри огнените демони, мъждукащите очи и застинали уста, уплашени от ненадейния блясък.

Този път, когато магията се изцеди от него, Арлен се олюля. Рена се оказа до него в миг и го хвана за една от ръцете. Миг след това Роджър улови другата.

Арлен им позволи да го закрепят на крака, извлече още малко магия и гласът му отново се понесе към стрелците.

— Стреляйте.

Двайсет и трета глава

Капан

333 г. СЗ, Есен

Първа нощ от Новолунието

Роджър чу всеобщото жужене на тетива и крясъците на огнените демони, унищожени от стрелците.

Още свикваше със защитения взор на маската си, но миг по-рано беше видял Арлен да грее като слънцето. Сега едва мъждукаше. Бе по-блед дори от обикновените хора.

— Обратно към голямата защита — нареди Арлен. — Веднага.

Светлината, която бе създал, започна да отслабва и той се отпусна още повече, а накрая увисна на Рена и Роджър. Роджър се препъна, но Рена издърпа и двамата на крака с лекота. Роджър моментално възстанови равновесието си.

Вдигна глава. Първите селяни се завръщаха с победоносни усмивки на лица.

— Вдигни се на крака — процеди Роджър. — Не знам какво ти причини това току-що, но хората трябва да те видят на крака.

— Недей да му нареждаш! — започна Рена, но Арлен я прекъсна.

— Прав е. Трябва ми само миг, за да… — Просветващите мъгли отново започнаха да се събират край краката му и да възстановяват озарението му. Той се изправи на собствените си крака. — Ето.

Хората отново заеха позиции край границата, а Гаред и останалите от съгледвачите се върнаха по местата си край Арлен, Рена и Роджър, несъзнаващи какво се е случило току-що. В далечината трясъкът на повалени дървета и боботенето на изкорубен камък продължаваха.

— Какво правят, Ядрото ги взело? — провикна се Гаред.

— Това е капан — каза Роджър. — Опитват се да ни привлекат още по-нататък.

Арлен поклати глава.

— Защо вдигат толкова шум, ако е капан? Правят нещо.

— Какво ще правим ние? — попита Гаред.

— Ние няма да правим нищо. Аз отивам да погледна.

Рена поклати глава.