Читать «Дневната война» онлайн - страница 340

— По-скоро прикриват нападение — отвърна Гамон.

Арлен не каза нищо и извлече още магия, долавяйки няколко огнени демона, които подскачаха през дима и небрежно подпалваха всичко по пътя си.

Обикновено дървесните демони възпираха огнените, убивайки всеки, който влезеше в гората. Но под въздействието на Ум дървесните търтеи щяха да отстъпят територията си незабавно и да позволят на огнените да създадат такъв пожар, че можеха да избият половината Хралупа, без да се налага никой от демоните да вдига и лапа.

Нищо от огъня не можеше да мине през голямата защита, но никаква защита нямаше да спаси хората наблизо от задушаване.

— Гаред е прав. — Арлен огледа небето, но нямаше други признаци на дим. — Правят го тук, защото вятърът им позволява.

— Пригответе лъковете! — извика Арлен.

Местните бързо се подчиниха. След толкова скитане из пущинаците, преди да си намерят дом, мнозина от тях умееха да си служат добре с лък. Всъщност бяха толкова много, че защитените стрели не бяха стигнали за всекиго. Ковачите вече използваха специални калъпи, но все така не смогваха. Накрая всеки стрелец беше получил само по три защитени върха. Някой бяха копирали символите по тях и на останалите си стрели, но уменията им варираха. Арлен очакваше по-малко от половината да вършат някаква работа, а и те едва ли щяха да са и наполовина толкова ефикасни.

Всеки изстрел трябваше да помогне.

Йон, Евин и Дървените войници слязоха от конете и приготвиха лъковете си. Носеха пълни със защитени стрели колчани, а по конете им имаше още. Всички бяха много умели, но дори това едва ли щеше да компенсира дима и мрака.

Арлен нарисува няколко символа за усилване на звука.

— Моля ви да ми вярвате. Трябва да убием огнените демони, преди да ни издушат. — Направи пауза. — Това значи да пристъпим оттатък защитата, в дима. Уверете се, че мисловните ви защити са на място, а най-добрите ви стрели са на лъковете.

— Никакъв шанс! — извика един мъж.

Повечето се присъединиха. Аурата им лумна от страх.

Изненадващо се намеси Гаред.

— Като се бихме за Хралупата, нямахме защита! — изрева великанът. — Тръгнем ли да се крием сега, вече сме изгубили. Ако тези нови домове си ги искате наистина, излезте в нощта. Иначе се скрийте по леглата си и чакайте да ви изядат!

Арлен се усмихна — страхът в аурата на тълпата лека-полека преминаваше в решителност.

Погледна към Гаред, който пък бе изпълнен с фанатична вяра в Арлен.

— Благодаря, генерале. Не бих могъл и сам да го кажа по-добре.

Аурата на Гаред… се смути.

— Трябва да ги изведеш, Гар — продължи Арлен. — Имам карта в ръкава, но колкото и да е иронично, трябва да стоя на голямата защита, за да я изиграя.

— Иро-к’во? — недоумя Гаред. След това тръсна глава и объркването му се стопи. — Все тая. Казваш ми „Тръгвай към Ядрото“ и няма да тръгна, ами ще тичам.

Арлен тупна Гаред по рамото.

— Огнените демони са още дълбоко в гората. Трябва да се приближим и да ги изненадаме. Нямаме нито време, нито стрели за пилеене.

Гаред се закашля отново.

— Лъковете няма да свършат работа в тоя дим. Как да виждаме накъде да стреляме?